като дълго чакан,
но неканен гост.
Все така правиш.
Обичаш да ме изненадваш,
да ме объркваш,
да ме държиш в очакване...
Идваш колкото да намажеш
с лечебен мехлем душата ми,
да нахраниш с късче любов
прегладнялото ми сърце
и после бързо си отиваш,
без предупреждение,
без позволение...
Своеволен,
неуловим,
вълк единак...
Появи се да ми кажеш,
че Реал Мадрид е победил Байерн Мюнхен.
Каза ми, че резултата е 3 на 1,
като нарочно включи и отменения гол.
Знаеше, че новината няма да ми хареса,
че ще сбърча носле
като нацупено, малко дете.
Тази реакция те забавлява...
Обичаш да я изтриваш с лекота,
която само ти притежаваш
и да изрисуваш усмивката ми
с помощта на собствената си,
въздействаща до мозъка на
костите ми, усмивка.
Хареса ми изненадата!
Хареса ми, да си ми гост!
Другият път поостани за по-дълго.
Къде другаде , ако не в сънищата
ще си добре дошъл?
Автор: Ирена Сиракова