ПОМНИШ ЛИ

Онази рокля в патешко жълто,
която сякаш ти нашепва „съблечи ме“,
която приковава погледа ти към гърдите ми без сутиен,
която безсрамно те кара да тръпнеш в очакване
на всяко мое танцувално завъртане,
за да ти разкрие прелестите на бедрата ми,
онази – същата, за която си казваш,
че не е нужно дори да съблечеш,
за да ме подлудиш от желание,
помниш ли я?
А помниш ли онази нощ,
когато бях покрила с нея
треперещото си от вълнение,
да бъде в прегръдките ти тяло,
а на очите ми, които издаваха
умопомрачителната ми жажда за още от теб,
бях сложила дантелена черна маска,
която ти подръпна закачливо и озари сърцето ми,
с онази твоята неприлично очарователна усмивка,
която ме разтапя до състояние на жива лава.
Направи го докато танцувах с друг.
Изненада ме дързостта ти.
Погледнах те слисано.
Продължих да танцувам с него,
а после с втори, трети...,
но помниш как очите ми търсиха само теб, нали?
Лоша актриса съм, знам.
Не мога да те заблудя.
Нито пък себе си.
А помниш ли, как те поканих на танц?
Кой бе по-смутен? Ти или Аз?
Признай си! Ти бе.
Смути се, че за първи път
не треперя от притеснение в ръцете ти,
че търся близостта ти…
Да. Търсих я. Копнеех за нея.
Сърцето ми крещеше,
че я желае повече от всичко на света.
Защо ме остави да си тръгна сама онази нощ?
Защо не ме последва?
Последната нощ, в която се видяхме.
В която пропусна да ми кажеш „Сбогом“,
а трябваше, защото дантелената черна маска,
винаги е стояла помежду ни,
като непреодолима преграда
за всичките ни чувства…
Сложиш ли и маска на любовта,
облечеш ли я в черно,
обричаш я жива да я погребеш,
да се обръща в гроба
и да моли за пощада…
Сбогом, моя любов!
Забрави я, ако можеш онази патешко жълта
одежда, покриваща страстта ми!
Забрави мен!
Аз теб ще те помня до гроб.

Автор: Ирена Сиракова

Вдъхновено от: VALS DE LAS FLORES/EUGEN DOGA/GRAMOFON