ЦЕЛУВКАТА

Онази целувка ли?!
Същата...
Която угаси огъня,
но стопли сърцето
и татуира душата с копнеж
за повече от всичко, което си.
Онази, същата,
която трябваше да е начало, а не край.
Вземи си я, моля те!
Вземи си я!
Цялата.
Заедно с дъха ти,
с вкуса ти,
с разочарованието,
със жаждата,
с греха
и студа,
който ме скова.
Няма да моля втори път,
нито ще копнея за леда,
вледенил сърцето ти.
Но ще помня.
Прости ми!
Не съм способна да забравя.
Докосване,
споделено дихание,
искрици страст,
горчив, неутолен копнеж...
Прибирам ги в кутията със спомени
и ще ги изкарвам да пълня с тях
бутилката с тръпчиво вино,
когато ми се прииска да се опия
с вкуса на най-дълго чаканите,
най- желаните
и най-изстраданите в тишината на нощите,
красиво рисувани и запълвани
с цвят след цвят преобръщащи живота
мигове споделеност.

Автор и художник: Ирена Сиракова