Питам се:
губят ли се чувствата така, както времето?
Печели ли се любовта така, както смисъла?
Разбиват ли се илюзиите така, както надеждите?
Убиваме ли вярата си така, както достойнството?
Разкъсваме ли душите си така, както съзнанието си?
Разпиляваме ли себе си така, както думите си?
Забравяме ли да обичаме така, както спомените си?
Учим ли се да се ценим така, както отричаме?
Съдим ли чуждите дела така, както собствените си?
Пълни ли сме с безразличие така, както със страхове?
Наказваме ли сърцето си така, както бъртвежите на разума ни повеляват?
Показваме ли на непознатите лошата си страна така, както на близките си?
Покоряваме ли съзнанието си така, както върховете?
Укротяваме ли амбициите си така, както домашните си любимци?
Надскачаме ли егото си така, както финансовите си възможности?
Разбираме ли себе си така, както теоремите по алгебра?
Наслаждаваме ли се на мига така както на спокйствието?
Умираме ли от скука така, както от незнание?
Потапяме ли се във фантазиите си така, както насладата?
Обичаме ли така, както живеем?
Труден ли е пътя към щастието така, както към сърцата ни?
Градим ли стени помежду ни така, както илюзорно бъдеще?
Обричаме ли се на самота така, както на бедност?
Впускаме ли се в приключения така, както защитаваме ценностите си?
Отричаме ли смисъла така, както свободата?
Раздаваме ли себе си така, както слагаме „етикети“?
Аргументираме ли се така, както се потдаваме на внушения?
Ерудирани ли сме така, както заслепени от заблуди?
Вглъбени ли сме така, както устремени?
Ъпсурдни ли са мечтите ни така, както действителността ни?
Тръгваме ли си от любим така, както пренебрегваме душата си?
Радваме ли се на живота така, както на материалните придобивки?
Естети ли сме така, както сетивата ни копнеят?
Вслушваме ли се в интуицията си така, както в клеветите?
Нагаждаме ли се към действителността така, както си угаждаме?
Автентични ли сме така, както вътрешният ни глас?
Сътворяваме ли красота така, както разруха?
И ще намерим ли отговорите вътре в нас...?
Автор: Ирена Сиракова
губят ли се чувствата така, както времето?
Печели ли се любовта така, както смисъла?
Разбиват ли се илюзиите така, както надеждите?
Убиваме ли вярата си така, както достойнството?
Разкъсваме ли душите си така, както съзнанието си?
Разпиляваме ли себе си така, както думите си?
Забравяме ли да обичаме така, както спомените си?
Учим ли се да се ценим така, както отричаме?
Съдим ли чуждите дела така, както собствените си?
Пълни ли сме с безразличие така, както със страхове?
Наказваме ли сърцето си така, както бъртвежите на разума ни повеляват?
Показваме ли на непознатите лошата си страна така, както на близките си?
Покоряваме ли съзнанието си така, както върховете?
Укротяваме ли амбициите си така, както домашните си любимци?
Надскачаме ли егото си така, както финансовите си възможности?
Разбираме ли себе си така, както теоремите по алгебра?
Наслаждаваме ли се на мига така както на спокйствието?
Умираме ли от скука така, както от незнание?
Потапяме ли се във фантазиите си така, както насладата?
Обичаме ли така, както живеем?
Труден ли е пътя към щастието така, както към сърцата ни?
Градим ли стени помежду ни така, както илюзорно бъдеще?
Обричаме ли се на самота така, както на бедност?
Впускаме ли се в приключения така, както защитаваме ценностите си?
Отричаме ли смисъла така, както свободата?
Раздаваме ли себе си така, както слагаме „етикети“?
Аргументираме ли се така, както се потдаваме на внушения?
Ерудирани ли сме така, както заслепени от заблуди?
Вглъбени ли сме така, както устремени?
Ъпсурдни ли са мечтите ни така, както действителността ни?
Тръгваме ли си от любим така, както пренебрегваме душата си?
Радваме ли се на живота така, както на материалните придобивки?
Естети ли сме така, както сетивата ни копнеят?
Вслушваме ли се в интуицията си така, както в клеветите?
Нагаждаме ли се към действителността така, както си угаждаме?
Автентични ли сме така, както вътрешният ни глас?
Сътворяваме ли красота така, както разруха?
И ще намерим ли отговорите вътре в нас...?
Автор: Ирена Сиракова
RSS Feed