Погали ли с език белезите, с които е изрисувано тялото ми?
Потопи ли се в греха, на мислите да съм твоя?
Припознаваш ли ме в чужди образи,
когато сърцето ти, непретенциозно ти напомня, че ти липсвам?
Упрекваш ли се, че за поредна нощ ме желаеш толкова невъздържано?
А, че заглушаваш стоновете на самотата си с мен?
Подпали ли се пожар в Душата ти
и стана ли ти горещо 20 см под пъпа,
в мига, в който ме усети като твоя?
Позволи ли ми да крещя от удоволствие,
докато целувките ти композираха музика по тялото ми?
Възхити ли се искрено, колко много лудостта ми отива?
Остави ли ми следа, която да ми напомня,
че сърцето ми иска да остарее с теб?
Ако не си,
не се опреквай!
Не ни е било писано.
Автор: Ирена Сиракова