Не виждаш ли сълзите,
които се стичат на долу по-улиците?
Оглеждам се и те търся в чужди очи
и се чудя, ще се позная ли в твоите
някога отново?
Ще прескочи ли сърцето ми удар или два,
ако те зърна за миг, макар и отдалеч?
Заседнало ми е в гърлото онова странно усещане,
че никога, нищо няма да е същото.
То има вкус на мляко с какао,
мед и лъжичка посолен карамел –
тежи,
едновременно сладни и соли
и примамливо подканва за още.
Отпивам една глътка,
докато се опитвам да забравя за вчера,
утре ми се вижда толкова далече,
затова сядам в кафенето на хълма,
за да погледам, как небето плаче,
докато бавно отпивам глътка след глътка
с вкус на теб и слънчева усмивка,
която в разноцветни диаманти –
на небето сълзите –
щриха по щриха рисува.
Автор: Ирена Сиракова