По двама вървяха.
Главите им шапка топлеше.
В Душата им музика свиреше.
На кълдаръмена уличка
из стария Пловдив
да отпочинат поспряха.
Очи в очи вплетоха,
без думи сърцата си да нахранят,
а после отново китари на рамо нарамиха
и нейде по своя път,
като закъснели за юг птици отлетяха,
докато тихичко мечтите им една към друга
пътека от заострени камъни редяха.
Автор: Ирена Сиракова