Кое, къде..?

Подреждам се тихомълком в различни кутийки,
но ми е трудно да преценя, кое къде да подредя?
Сърцето си сложих в кутията ми за бижута
редом до годежния пръстен и халката,
за да му припомнят, че се е врекло и някому принадлежи.
Сексуалността си сложих в кутията с бельото,
за да разпалва фантазиите си
с онова изкусително, дантелено бельо,
което не съм носила от цяла вечност.
Разумът сложих в кутията с ръчния ми часовник,
за да се подсеща, че времето лети и назад не се връща,
така че всички неизречени „Обичам те!“
ще си останат неизречени.
Греховете си сложих в кутията със свещите,
за да си палят свещичка за „Бог да прости!“
Вярата си сложих в кутията си за хляб,
за да похапвам по залък всеки ден на закуска.
Миналото си сложих в кутията със спомени,
за да ми напомня, когато имам нужда,
защо съм тази, която съм.
Фантазиите си за теб ги сложих в кутията с шоколад,
за да си подслаждам живота, когато ми се прииска.
Мечтите си сложих в кутията с брашно,
за да си омесвам по една погача за късмет,
всеки път, когато се устремя да изпълня нова мечта.
Смелостта си сложих в кутията с инструменти,
за да си припомням, че когато задуха силен вятър
е нужно да строя вятърна мелница, а не заслон.
Болката си сложих в кутията при химикала,
с който изписвам ред след ред, за да я лекувам.
Почти се подредих.
Малко остана.
 

Автор: Ирена Сиракова