Онази сутрин, когато най-хубавият аксесоар по мен беше твоята риза. Същата, от която нетърпеливо се опитваше да се отървеш, и да захвърлиш в безпорядък на пода, защото копнееше да докоснеш и целунеш всичко под нея поне още веднъж. Онази сутрин, когато от вечерният ми грим бяха останали само бегли следи от не добре изтритата ми спирала. Онази сутрин, в която ме събуди с целувки и аромат на принцеси и билков чай, но аз се наслаждавах на твоя аромат и бях гладна за теб – отново. Онази сутрин, когато забравих да се притеснявам, за безпорядъка на къдриците си, за дневната светлина, която се промъкваше и нецензурирано ти разкриваше голотата ми, (...) Целият стих може да прочетете в книгата: "С вкус на нежност", чийто печат предстои. Автор: Ирена Сиракова |
0 Comments
Leave a Reply. |
Ирена СираковаИскрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :) Архив
September 2020
|