за да си отпия от сладостта,
която ме поглъща, когато
завладееш мислите ми.
Облизах вкуса му по устните си,
за да те усетя,
за да те докосна,
да ожаднея още повече за теб.
После напълних чашата си с червено вино,
за да си припомня тръпчивият ти вкус
на завоевател,
на сила,
на предизвикателство…
Пиех ту бавно, ту на екс…
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.
Автор: Ирена Сиракова