Днес сине, нека ти разкрия, какво научих за приятелството...
Приятелството е специален вид любов.
Любов, която трябва да заслужиш и за която да бъдеш готов...
Любов, която ни вдъхновява и с благородство ни дарява,
която прави ни по-добри, по-смели, по-истински дори...
Любов, която има дарба и умее да прощава.
Истински приятели трудно се намират уви,
но когато ги намериш, се убеждаваш,
че по-голямо богатство от тях на Земята няма,
защото те са пре-висша карма и още един безценен дар от Бога.
Приятелството е най-красивото нещо на света,
а красотата с думи е твърде сложно да се нарисува
и ти ще учиш за него по трудния начин,
черпейки познание директно от извора на Живота.
И немислимо е дори за миг да си повярвам, че всякаква болка ще ти спестя,
но поне мога да опитам от плещите ти една малка част да сваля
като със своите знания мирогледа ти поне от части обогатя
и повече от своя изстрадан във времето опит ти споделя.
За приятелството научих, сине,че разстоянието не е пречка,
а просто тежко бреме.
Времето не е от значение, а просто спира стрелките на часовника
и после бързо ги превърта - на сладка радзумка и на по кафе.
Ако истински приятелства в живота си целиш да градиш,
научи се мили мой, преди да нараниш – да чувстваш,
преди да говориш – да мислиш,
преди да си съставяш мнение – да изслушваш,
преди да мразиш – да обичаш,
преди да извършиш предателство –
на другия на мястото да се поставиш,
преди да се откажеш – да опиташ!
Научи се също, че не можеш да накараш някой, да ти бъде приятел,
но можеш да бъдеш верен такъв, на този,
който ще ти даде шанс да си му приятел.
Нека ти споделя и нещо преживяно и с мъдрост пропито:
Когато е писано да се сприятелиш с някого,
често нещата се случват от само себе си
и приятелството е еднакво желано и от двете страни,
но понякога има един друг тип приятелства, при които,
колкото повече се опитваш да покажеш на някого,
че ти е симпатичен и би желал приятелството му,
толкова повече рискуваш да го отблъснеш за винаги,
но този риск си струва,
защото ако той е достатъчно умен да осъзнае,
колко много държиш на него - приятелството,
което ще създадете накрая, ще е много по-силно,
много по-истинско, много по-стойностно и устояващо на бурите.
Ако ли пък не, явно грешиш относно човека,
който си представяш, че имаш насреща
и няма да изгубиш нищо, което е от значение.
Запомни! Важно е!
Когато търсиш приятели, търси хора,
който ще споделят с теб своят свят!
Търси хора, които могат да те оценят,
без дори да им подсказваш, кое в теб е тъй ценно.
Тези хора, които ще имат очи и усет да видят
и осъзнаят колко си важен в живота им,
и смелост да произнасят „ Благодаря ти”,
„Извинявай“, „Моля“, „Прости“, „Остани“...
Търси хора, с които можете да поспорите,
без да се скарате, без да се наранявате,
сближавайки се, а не разделечавайки се в отделни посоки.
Търси хора, които те презареждат, толкова,
колкото и ти презареждаш самите тях.
Търси хора, които се радват с твоята радост
и изстрадват твоите сълзи,
и остават до теб за да ти бъдат подкрепа.
Търси хора, чиито очи умеят да се усмихват,
дори, когато са тъжни, а тъгата им да преминава,
просто защото са я е споделили с теб.
Търси хора, които откриват Човека в теб.
И, когато ги намериш, ги оцени по достойнство
и ги дари с цялата си душевност.
Защото такива хора, заслужават да бъдат високо ценени!
Казват, че когато напълно и безрезервно се довериш на някой,
ще получиш едно от двете – приятел за цял живот
или урок за цял живот!
Пожелавам ти достатъчно от първото,
за да имаш сили, да преодолееш
без излишно страдание второто!
Защото какво по-хубав от това,
да споделиш себе си с Някого –
и дори тихо, без думи да те разбира…
Ей така - усещайки те, стопляйки душата ти...
Без звук, без излишности, без въпроси.
С грижа, с доверие, с разбиране,
не за друго, а защото му пука.
Защото за това са приятелите
или поне тези истинските, верните,
на които вричаш кътче от сърцето си.
И когато търсиш твоите истински приятелства,
преди всичко се обграждай с хора,
които умеят да докоснат сърцето на другите,
просто такива каквито са - истнски.
Хора, които не са се ожесточили
от жестоките удари на живота,
а са израснали с една мекота в душата
и нещастието ги е направило по-мъдри.
Учи се от тях и поискай да бъдеш като тях,
но си позволи преди всичко да си себе си.
Ако бъдеш какъвто си: на тези,
които имат значение, това няма да им пречи.
А онези, на които им пречи, нямат значение...
Научи сине, че нищо от онова,
което се случва между вас, не е незначително,
че всичко, което изричаш,
може да причини на прятелите ти радост или мъка,
че всичко което правиш,
ще укрепи или ще отслаби приятелството ви.
Научи се да се пазиш от хора,
които се опитват да омаловажат
твоите стремежи, мечти, самия теб....
Малките, озлобени хора винаги правят това.
А истинските, добрите, сърдечните хора..,
ще съумеят, да те накарат да се чувстваш така,
сякаш ти и всичко, което си, е значимо за тях,
защото то ще е!
Казват също, че „когато един човек иска за теб това,
което искаш ти за себе си, значи истински те обича.
Когато иска за теб, това, което иска сам за себе си,
значи обича себе си чрез теб. "
Това важи с пълна сила и за приятелството, дете мое.
Всеки, който се опитва да те проектира, промени...
чрез теб своите стремежи и мечти да осъществи,
приятел верен не би могъл да ти е, запомни!
И никога, ама никога надежда не губи, защото
рано или късно всеки от нас среща тези хора,
с които ще му е добре…уютно и спокойно…
И тогава няма да е важно:
какъв е цвета на кожата ти,
какво работиш и колко е пълна банковата ти сметка…
важно ще е нещо съвсем друго:
какво място ще заемаш Ти в живота им!
Бъди смел, не се страхувай,
не се затваряй в себе си,
не гради стени,
продължавай да търсиш и изживяваш,
да се учиш и да помъдряваш..!
Позволи си да бъдеш по осъзнат и открит.
Позволи си да открехнеш затворените врати,
да изградиш прозорци в иззиданите стени.
Позволи си да имаш повече приятели,
на които да позволиш да опознаят теб и твоят свят.
Защото тайната на приятелството, сине е в това,
да опознаеш и да бъдеш опознат,
да слушаш мълчаливо, търпеливо...
докато се научиш да разпознаваш емоциите в тишината,
а после със знанието си да разбиеш тъмнината,
да проправиш път на светлината за две сродни души,
които ще се подкрепят
и ще бъдат една към друга добри.
Пожелавам ти не много истински приятели,
но пък пре -достатъчно!
И ако дори след целия този водопад от мои думи,
в душата ти остане питанка: "Що е то, приятелството?" -
затвори за миг очи и думите на Мечо Пух
от детските ти книжки си припомни:
„- Пуx?
- Да, Прасчо.
- Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!”
С обич,
мама
Автор: Ирена Сиракова
Приятелството е специален вид любов.
Любов, която трябва да заслужиш и за която да бъдеш готов...
Любов, която ни вдъхновява и с благородство ни дарява,
която прави ни по-добри, по-смели, по-истински дори...
Любов, която има дарба и умее да прощава.
Истински приятели трудно се намират уви,
но когато ги намериш, се убеждаваш,
че по-голямо богатство от тях на Земята няма,
защото те са пре-висша карма и още един безценен дар от Бога.
Приятелството е най-красивото нещо на света,
а красотата с думи е твърде сложно да се нарисува
и ти ще учиш за него по трудния начин,
черпейки познание директно от извора на Живота.
И немислимо е дори за миг да си повярвам, че всякаква болка ще ти спестя,
но поне мога да опитам от плещите ти една малка част да сваля
като със своите знания мирогледа ти поне от части обогатя
и повече от своя изстрадан във времето опит ти споделя.
За приятелството научих, сине,че разстоянието не е пречка,
а просто тежко бреме.
Времето не е от значение, а просто спира стрелките на часовника
и после бързо ги превърта - на сладка радзумка и на по кафе.
Ако истински приятелства в живота си целиш да градиш,
научи се мили мой, преди да нараниш – да чувстваш,
преди да говориш – да мислиш,
преди да си съставяш мнение – да изслушваш,
преди да мразиш – да обичаш,
преди да извършиш предателство –
на другия на мястото да се поставиш,
преди да се откажеш – да опиташ!
Научи се също, че не можеш да накараш някой, да ти бъде приятел,
но можеш да бъдеш верен такъв, на този,
който ще ти даде шанс да си му приятел.
Нека ти споделя и нещо преживяно и с мъдрост пропито:
Когато е писано да се сприятелиш с някого,
често нещата се случват от само себе си
и приятелството е еднакво желано и от двете страни,
но понякога има един друг тип приятелства, при които,
колкото повече се опитваш да покажеш на някого,
че ти е симпатичен и би желал приятелството му,
толкова повече рискуваш да го отблъснеш за винаги,
но този риск си струва,
защото ако той е достатъчно умен да осъзнае,
колко много държиш на него - приятелството,
което ще създадете накрая, ще е много по-силно,
много по-истинско, много по-стойностно и устояващо на бурите.
Ако ли пък не, явно грешиш относно човека,
който си представяш, че имаш насреща
и няма да изгубиш нищо, което е от значение.
Запомни! Важно е!
Когато търсиш приятели, търси хора,
който ще споделят с теб своят свят!
Търси хора, които могат да те оценят,
без дори да им подсказваш, кое в теб е тъй ценно.
Тези хора, които ще имат очи и усет да видят
и осъзнаят колко си важен в живота им,
и смелост да произнасят „ Благодаря ти”,
„Извинявай“, „Моля“, „Прости“, „Остани“...
Търси хора, с които можете да поспорите,
без да се скарате, без да се наранявате,
сближавайки се, а не разделечавайки се в отделни посоки.
Търси хора, които те презареждат, толкова,
колкото и ти презареждаш самите тях.
Търси хора, които се радват с твоята радост
и изстрадват твоите сълзи,
и остават до теб за да ти бъдат подкрепа.
Търси хора, чиито очи умеят да се усмихват,
дори, когато са тъжни, а тъгата им да преминава,
просто защото са я е споделили с теб.
Търси хора, които откриват Човека в теб.
И, когато ги намериш, ги оцени по достойнство
и ги дари с цялата си душевност.
Защото такива хора, заслужават да бъдат високо ценени!
Казват, че когато напълно и безрезервно се довериш на някой,
ще получиш едно от двете – приятел за цял живот
или урок за цял живот!
Пожелавам ти достатъчно от първото,
за да имаш сили, да преодолееш
без излишно страдание второто!
Защото какво по-хубав от това,
да споделиш себе си с Някого –
и дори тихо, без думи да те разбира…
Ей така - усещайки те, стопляйки душата ти...
Без звук, без излишности, без въпроси.
С грижа, с доверие, с разбиране,
не за друго, а защото му пука.
Защото за това са приятелите
или поне тези истинските, верните,
на които вричаш кътче от сърцето си.
И когато търсиш твоите истински приятелства,
преди всичко се обграждай с хора,
които умеят да докоснат сърцето на другите,
просто такива каквито са - истнски.
Хора, които не са се ожесточили
от жестоките удари на живота,
а са израснали с една мекота в душата
и нещастието ги е направило по-мъдри.
Учи се от тях и поискай да бъдеш като тях,
но си позволи преди всичко да си себе си.
Ако бъдеш какъвто си: на тези,
които имат значение, това няма да им пречи.
А онези, на които им пречи, нямат значение...
Научи сине, че нищо от онова,
което се случва между вас, не е незначително,
че всичко, което изричаш,
може да причини на прятелите ти радост или мъка,
че всичко което правиш,
ще укрепи или ще отслаби приятелството ви.
Научи се да се пазиш от хора,
които се опитват да омаловажат
твоите стремежи, мечти, самия теб....
Малките, озлобени хора винаги правят това.
А истинските, добрите, сърдечните хора..,
ще съумеят, да те накарат да се чувстваш така,
сякаш ти и всичко, което си, е значимо за тях,
защото то ще е!
Казват също, че „когато един човек иска за теб това,
което искаш ти за себе си, значи истински те обича.
Когато иска за теб, това, което иска сам за себе си,
значи обича себе си чрез теб. "
Това важи с пълна сила и за приятелството, дете мое.
Всеки, който се опитва да те проектира, промени...
чрез теб своите стремежи и мечти да осъществи,
приятел верен не би могъл да ти е, запомни!
И никога, ама никога надежда не губи, защото
рано или късно всеки от нас среща тези хора,
с които ще му е добре…уютно и спокойно…
И тогава няма да е важно:
какъв е цвета на кожата ти,
какво работиш и колко е пълна банковата ти сметка…
важно ще е нещо съвсем друго:
какво място ще заемаш Ти в живота им!
Бъди смел, не се страхувай,
не се затваряй в себе си,
не гради стени,
продължавай да търсиш и изживяваш,
да се учиш и да помъдряваш..!
Позволи си да бъдеш по осъзнат и открит.
Позволи си да открехнеш затворените врати,
да изградиш прозорци в иззиданите стени.
Позволи си да имаш повече приятели,
на които да позволиш да опознаят теб и твоят свят.
Защото тайната на приятелството, сине е в това,
да опознаеш и да бъдеш опознат,
да слушаш мълчаливо, търпеливо...
докато се научиш да разпознаваш емоциите в тишината,
а после със знанието си да разбиеш тъмнината,
да проправиш път на светлината за две сродни души,
които ще се подкрепят
и ще бъдат една към друга добри.
Пожелавам ти не много истински приятели,
но пък пре -достатъчно!
И ако дори след целия този водопад от мои думи,
в душата ти остане питанка: "Що е то, приятелството?" -
затвори за миг очи и думите на Мечо Пух
от детските ти книжки си припомни:
„- Пуx?
- Да, Прасчо.
- Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!”
С обич,
мама
Автор: Ирена Сиракова
RSS Feed