Късче обич, скътана в сърцето...

Нeчии сърца умеят да напомнят повече за себе си. Дори всеки път след това да ги боли. А после им е нужно време, за да съберат смелост да се покажат пак и пак и пак..., защото те не са от тези, които се отказват при първото препядствие. Не! Те умеят да заявяват себе си. Най-често съвсем непрентенциозно – с една усмивка, подкрепящи думи, пожелание, което са орисали специално за теб... нищо помпозно, нищо силно отличимо, дори трудно за разгадаване сред водопада от лицемери и всякакви доброжелатели, но веднъж щом прогледнеш отвъд привидното и ги почувстваш - всичко ти проблясва, като звездичка и си казваш: „Ахха!“. Обичта често живее там, където никой не подозира, че си е запалила топло огнище. Обичта е за тези, които не се страхуват да обичат, без значение, дали ще им отвърнат с обич. За онези „смелите'', които имат куража да обичат, просто защото им се обича, но и са достатъчно мъдри да не натрапват нито себе си, нито любовта си, а просто да чакат, да си я поискаш, да заявиш нуждата си да ти я дарят и да отвориш сърцето си за тях.

Автор: Ирена Сиракова