Из "Завети за моя син" : "За любовта"

Днес сине, ще ти споделя своите виждания за любовта.
Казват: „Научи се преди всичко себе си да обичаш!
Само тогава ще притежаваш любов, която да даряваш
и ще си в състояние, на любовта, която на теб ти даряват
с благодарност в душата да се наслаждаваш.“
И са прави, сине мой.
Защото обичаш ли себе си,
в живота ти няма да има място
за липси и празноти в сърцето,
нито за непрестанен стремеж,
да търсиш и получаваш на всяка цена любов
от друго човешко същество, а когато не я получаваш
до болка да се разочараваш.
Няма да пропилееш ценно време
в безцелно търсене на лишени от стойност „обичам те“,
а ще имаш повече време да се радваш -на него –
живота- във всичките му аспекти и цялото му скрито тайнство..
Защото да обичаш живота е почти толкова важно,
колкото да обичаш себе си, дете мое.
Казват също, че истинската любов се среща само веднъж.
Е тук според мен има много примери от живота, че не са прави.
Аз вярвам сине, във втория шанс,
но откривам и скрития смисъл между редовете:
да не се поддаваме на всеки порив за нов романс,
защото който истинска любов в сърцето носи,
за друга не се оглежда, а ако тя все пак го сполети
ще се постарае пожара набързо да угаси.
Ще мисли, тегли, мери и оценя...
без дори за миг да позволи,
ценостите му да рани или замагли
и ако силна е и се окаже от онази трудно преодулима,
почти неугасима,
тихо във фантазиите си ще я изживее,
без човека до себе си да нарани
и чувствата му на пепел да изпепели.
Защото казват още, че който истински обича, не изневерява.
Не, зашото е грешно , а защото има всичко oнова , от което се нуждае.
Няма ли го, любовта му дълго не трае и съвсем егоистично
и за чувствата на другия нехае.
Казват също, че човек се влюбва истински едва,
когато и недостатъците на човека до себе си заобича,
защото едва тогава той приема цялата му същност.
Донякъде са прави сине, но не съвсем.
Не е според мене нужно битки със себе си да водиш
или своите ценности и идеали да пребориш,
за да обикнеш неща, които изконно не би могъл да обичаш,
но ако любов чиста в сърцето си носиш,
повярвай свидетел на истинско чудо ще станеш.
О, Боже! - ще възкликнеш, когато окрилен осъзнаеш,
че защото човека в сърцето и душата си носиш,
недостатъците му въпреки, че забелязваш,
нито себе си, нито него за тях ще си склонен да наказваш.
Ще ги приемаш, няма да се дразниш,
всеки порив за недоволство любовта ще стопира
и своевременно от взаимоотношенията ви ще елеминира.
Още много неща за любовта ще ти казват...
Като например:
„Довери се на този, който може да види три неща в теб:
Тъгата зад усмивката ти!
Любовта зад гнева ти!
И смисъла зад мълчанието ти!“
Търси мъдростта и осмисляй думите, чети между редовете
прави си своите изводи и търси своите истини...
А от мен запомни: има много видове любов
и всеки ще ти опише истинската по различен начин
и с различен сценарии.
Най-важното сине е, когато теб самия те осени -
да я разпознаеш, да я оцениш, да я задържиш...
Да се бориш за нея, да я градиш, да не я предаваш,
да и се радваш, да я изживяваш,
по своя мярка и размер да я скроиш,
и с всеки твой дъх от нея по-много,
без капка помисъл за ограничение да раздаваш, даряваш и вричаш.
Но това сине, трудно ще се случи, ако от любов никога не те е боляло,
ако не си страдал, не си плакал, не си се разочаровал...
Защото как истинската от неистинската ще разграничиш,
без база за сравнение да приложиш като мярка за разграничение?
Не би могъл, разбери!
И всеки път съдбата си благословяй, когато ценен урок ти дава,
и по-близко до сбъднатата и мечтана любов те доближава!
А когато я откриеш за пред-последните думи от завета на мама се сети:
„Не е никак чудно да видиш двама млади, които се обичат,
но да видиш двама възрастни,
които продължават и на старини да се обичат
и във вечна любов един на друг да се вричат
е най-чудната, приказна и стопляща гледка на света!”
Пожелавам ти с цялото си сърце
и теб това чудо мили мой, да те сполети!


С обич,
мама

Автор: Ирена Сиракова