Всяко дете го учат да бъде сериозно, навъсено, печално. Всяко дете го учат да не скача, да не тича, да не пищи, да не се радва много, да не се смее на висок глас. „Седи мирно" -като че ли има нещо лошо в това енергията да се прояви. Всеки път, когато детето е щастливо, семейството, хората наоколо, всички започват да го поучават, като че ли е станало нещо лошо. А когато детето не е щастливо, когато е нещастно, всички му съчувстват.
Когато детето е болно, всички се грижат за него; когато е здраво, всеки го възпира: „Не прави това, не прави онова." Когато детето лежи болно на леглото, идва бащата, идва майката, идват роднините. Всички те много се грижат за него. Малко по малко то научава, че в енергията, в щастието, в радостта има нещо в основата си погрешно. В танцуването, в търчането наоколо, в пищенето от удоволствие по същество има нещо лошо. То схваща намека.
А това да си тъжен, болен, има нещо в основата си добро. Когато детето е тъжно, му обръщат внимание, съчувстват му. Когато то е жизнерадостно, изглежда всички са против него; целият свят е срещу него. Това създава вина, едно дълбоко чувство за вина в детето, и тази вина го следва през целия му живот.
Ако отидеш при някой светец и го видиш да се смее на висок глас, ще останеш шокиран. Ще бъдеш шокиран -светец, пък да се смее така високо? Един светец трябва да бъде тъжен - ти си имаш определена идея за това какъв да е светецът. Да се смееш в кръчмата, да се смееш в хотела е съвсем на място - комарджиите могат да го правят - но да се смееш в църква? Не, това не е позволено. Когато отива на църква, човек трябва да е сериозен, трябва почти да заприлича на труп.
Поради това обучение... А в това обучение има един порочен кръг: ти си обучен от твоите родители, твоите родители са обучени от техните родители. Някъде далеч в миналото, в един момент дълбоко скрит в непознатата история, нещо е станало не както трябва.
ОШО
Когато детето е болно, всички се грижат за него; когато е здраво, всеки го възпира: „Не прави това, не прави онова." Когато детето лежи болно на леглото, идва бащата, идва майката, идват роднините. Всички те много се грижат за него. Малко по малко то научава, че в енергията, в щастието, в радостта има нещо в основата си погрешно. В танцуването, в търчането наоколо, в пищенето от удоволствие по същество има нещо лошо. То схваща намека.
А това да си тъжен, болен, има нещо в основата си добро. Когато детето е тъжно, му обръщат внимание, съчувстват му. Когато то е жизнерадостно, изглежда всички са против него; целият свят е срещу него. Това създава вина, едно дълбоко чувство за вина в детето, и тази вина го следва през целия му живот.
Ако отидеш при някой светец и го видиш да се смее на висок глас, ще останеш шокиран. Ще бъдеш шокиран -светец, пък да се смее така високо? Един светец трябва да бъде тъжен - ти си имаш определена идея за това какъв да е светецът. Да се смееш в кръчмата, да се смееш в хотела е съвсем на място - комарджиите могат да го правят - но да се смееш в църква? Не, това не е позволено. Когато отива на църква, човек трябва да е сериозен, трябва почти да заприлича на труп.
Поради това обучение... А в това обучение има един порочен кръг: ти си обучен от твоите родители, твоите родители са обучени от техните родители. Някъде далеч в миналото, в един момент дълбоко скрит в непознатата история, нещо е станало не както трябва.
ОШО
RSS Feed
