Изповед

Той, с нотки на тъга в гласа отбеляза:
„Когато една жена те е възприела като приятел,
трудно започва да те възприема по друг начин.
Докато ние мъжете често и изневиделица
започваме да възприемаме жената,
като нещо по-специално от  приятел.
Един жест, една усмивка
или дори тъгата в очите й,
може да преобърне света ни
и да разгори пламъчето в сърцето ни.“
Погледнах го с разбиране.
Искаше ми се да го утеша.
Да му кажа, че когато намери правилната -
онази, която е създадена да обича
само него с цялото си сърце и душа,
тогава ще разбере,
че една жена може да обича най-добрият си приятел
от дълбините на цялото си същество –
разтърсващо, ненаситно, затрогващо...
И той не бива да се обезкуражава
да раздава себе си и приятелството си
и да бъде все толкова мил, грижовен  добронамерен
и предизвикващ усмивки.
Защото това е Той и това е Неговата същност
и Тя ще се влюби
точно в тази му същност.
- Бъди себе си, приятелю!
Тя ще те намери.
Тя – любовта.
От теб се иска просто да я разпознаеш,
да я оцениш и да и се насладиш.
 
П.П. С обич за (той си знае кой) :)
Иренa