
но любовта никога не пита.
Тя е сложна, неподправена, чудата... И често пъти ме повлича по неразгадани,
тайнствени пътеки да изследвам дълбините на собствените си представи,
чувства и загадки на сърцето.
Когато те желая – фантазирам... Когато сърцето ми за теб копнее, в рими душата си разкривам.
Този прастар, античен метод на разкриване, емоционално ми допада,
за това и го прилагам.
Един стих – красив, със заряд от копнежи и емоции стаени,
подхранва любовта по-обилно и от най-силния екстаз на плътта.
Духовото удовлетворение покълва зрънцата на специалното,
неповторимото, неразгаданото.
Чувствата разкрити в поеми са способни да преобърнат всичко – емоционални, брачни и всякакъв род любовни кризи, съмненията и личните трагедии дори.
Римите – истински добрите рими – имат силата да пренапишат една любовна история.
За това ги обичам, за това ги използвам... Черпя от красотата им,
от живителните им сили, за да разпалвам огъня. Защото обичам да го разпалвам точно в теб
и никога няма да се уморя да го правя. Харесва ми този изтънчен флирт с теб.
Някои жени флиртуват чрез тяло, жестове... Аз го правя чрез думите.
Ако трябва да те приканя да правим любов с намигване, усмивка, жестове, бузите ми ще придобият цвета на розови цветчета, а аз ще се почувствам неловко, несигурно, глупаво...
Ако трябва обаче да те съблазня, възбудя, изкуша с думи е то, тогава римите започват да струят направо от извора на сърцето ми и в тях влагам себе си.
Те са толкова истински, неподправени... Те ме разкриват такава, каквато е същността ми.
Те съм Аз. Аз съм Те. За това когато четеш моите поеми трябва да знаеш,
че те са много специален израз на моите най-съкровени чувства
и са написани с една единствена цел – да ме почувстваш.
Автор: Ирена Сиракова
/Посветено на моя съпруг./