Уважаеми родители в парка,
Моля, не повдигайте сина ми до върха на стълбата, особено след като сте ме чули да казвам, че аз няма да го направя, и съм го окуражила сам да се справи.
Не съм седнала тук, на цели 5 метра от детето си, защото ме мързи да стана и да му помогна. Доведох го на площадката, за да се научи сам да се справя.
Той не е тук, за да се озове на върха на стълбата, тук е, за да се научи как да се изкачва по нея. Ако не може да се справи сам, ще трябва да преживее разочарованието. И още – ще има цел и мотивацията да я постигне.
Междувременно нека да продължава да опитва. Искам да се умори от собствените си ограничени възможности и да реши да ги преодолее сам, без моята помощ.
Не е моя работа – и със сигурност не е ваша – да предпазвам детето си от това да се чувства ядосано, уплашено или разстроено. Ако го направя, ще му открадна възможността да научи, че един провал не е краят на света и може да бъде превърнат в успех или използван за ценен урок.
Ако закъса, не е моя работа да го спасявам незабавно. Ако го направя, ще го ограбя от възможността да се научи да се успокоява сам, да оценява ситуацията и да опитва да решава проблема самостоятелно.
Наясно съм дори, че не трябва да го предпазвам всеки път от падане. Ако го направя, ще го лиша от урока, че падането се случва, но рискът си струва, и че винаги може да стане отново.
Моля, не повдигайте сина ми до върха на стълбата, особено след като сте ме чули да казвам, че аз няма да го направя, и съм го окуражила сам да се справи.
Не съм седнала тук, на цели 5 метра от детето си, защото ме мързи да стана и да му помогна. Доведох го на площадката, за да се научи сам да се справя.
Той не е тук, за да се озове на върха на стълбата, тук е, за да се научи как да се изкачва по нея. Ако не може да се справи сам, ще трябва да преживее разочарованието. И още – ще има цел и мотивацията да я постигне.
Междувременно нека да продължава да опитва. Искам да се умори от собствените си ограничени възможности и да реши да ги преодолее сам, без моята помощ.
Не е моя работа – и със сигурност не е ваша – да предпазвам детето си от това да се чувства ядосано, уплашено или разстроено. Ако го направя, ще му открадна възможността да научи, че един провал не е краят на света и може да бъде превърнат в успех или използван за ценен урок.
Ако закъса, не е моя работа да го спасявам незабавно. Ако го направя, ще го ограбя от възможността да се научи да се успокоява сам, да оценява ситуацията и да опитва да решава проблема самостоятелно.
Наясно съм дори, че не трябва да го предпазвам всеки път от падане. Ако го направя, ще го лиша от урока, че падането се случва, но рискът си струва, и че винаги може да стане отново.
Не искам синът ми да научи, че не може да преодоляват препятствията без чужда помощ. Не искам да свикне с мисълта, че може да стигне нависоко без усилия. Не искам да знае, че може да получи наградата, без да е преодолял трудностите и без реално да я е заслужил.
Защото – и това може да ви изненада – нито едно от тези неща не е истина. И ако дори за момент му позволя да си го мисли, то съм се провалила като майка.
Искам моето момче да познава радостта от преодоляването на страха и съмнението и от постигането на трудната цел.
Искам да вярва в собствените си способности, да е уверен и настоятелен в действията си.
Искам да приема ограниченията си, докато не измисли свой собствен начин да се справи с тях.
Искам да се чувства способен да взема собствени решения, да развива умения, да поема сам рискове и да се справя с чувствата си.
Искам да се научи да се изкачва по тази стълба без помощта ви, колкото и да е добронамерена.
Защото може. Знам го. И ако му позволя, той също ще го научи съвсем скоро.
Така че, благодаря ви, че отстъпвате и ме оставяте да си върша работата, която всъщност е да се противопоставям на същите тези импулси, които вие удовлетворявате, и да си прехапвам езика всеки път, когато ми иде да извикам "ВНИМАВАЙ!" А също и да избирам – умишлено, болезнено – да оставам на мястото си, когато искам да се втурна напред.
Защото, докато децата ни растат, стълбите ще стават все по-високи и страшни и много по-трудни за изкачване. И не знам за вас, но аз предпочитам да го науча да се справя сам сега, когато грешката означава драскотина или ударено коляно, което може да бъде излекувано с целувка, когато всеки труден хълм може да бъде преодолян с припева „Аз мога, аз мога“ и докато тези 5 метра разстояние между нас все още му се струват много.
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10201465392654088&set=a.1502060068823.67443.1153846129&&theater
Защото – и това може да ви изненада – нито едно от тези неща не е истина. И ако дори за момент му позволя да си го мисли, то съм се провалила като майка.
Искам моето момче да познава радостта от преодоляването на страха и съмнението и от постигането на трудната цел.
Искам да вярва в собствените си способности, да е уверен и настоятелен в действията си.
Искам да приема ограниченията си, докато не измисли свой собствен начин да се справи с тях.
Искам да се чувства способен да взема собствени решения, да развива умения, да поема сам рискове и да се справя с чувствата си.
Искам да се научи да се изкачва по тази стълба без помощта ви, колкото и да е добронамерена.
Защото може. Знам го. И ако му позволя, той също ще го научи съвсем скоро.
Така че, благодаря ви, че отстъпвате и ме оставяте да си върша работата, която всъщност е да се противопоставям на същите тези импулси, които вие удовлетворявате, и да си прехапвам езика всеки път, когато ми иде да извикам "ВНИМАВАЙ!" А също и да избирам – умишлено, болезнено – да оставам на мястото си, когато искам да се втурна напред.
Защото, докато децата ни растат, стълбите ще стават все по-високи и страшни и много по-трудни за изкачване. И не знам за вас, но аз предпочитам да го науча да се справя сам сега, когато грешката означава драскотина или ударено коляно, което може да бъде излекувано с целувка, когато всеки труден хълм може да бъде преодолян с припева „Аз мога, аз мога“ и докато тези 5 метра разстояние между нас все още му се струват много.
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10201465392654088&set=a.1502060068823.67443.1153846129&&theater
RSS Feed
