(НЕ)ПОЗНАТИ

Съзирам те в далечината
и въздуха отново натежава
от аромата на счупено стъкло,
с нотки на безразличие и изпепелени мечти.
Очите се пълнят със сълзи, а в гърлото засяда буца...
Знам,че пак ще ме подминеш, сякаш не съществувам,
избирайки да си останем непознати.
Ако бях в живота ти толкова излишна,
защо ти бе, нощем да будуваш,
от споделено желание за близост?
Мигове на субреалистична лудост ли бяха това?
Или просто отчаяна нужда да запълниш празнота?
Мимолетна тръпка ли бях,
събуждаща глада ти за жена,
която да сподели миговете отчаяние
и да разсее прокрадналата се,
тъй излишна и неканена самота?
Спиш ли по-добре сега?
Когато ме няма…
Когато съм ненужна…
Прокрадват ли се в най-тъмното на нощта
забранени желания да ме докосваш,
целуваш,
влудяваш..?
Прогонваш ли ги вбесен с мазохистични мисли,
как съм чужда и друг леглото ми дели,
прегръщайки ме в просъница?
Или нарцистично си представяш
как ти подарявам себе си за една нощ
и после ставам излишна?
Наместваш ли за пореден път възглавницата,
на която си бесен, че все още не можеш да заспиш,
въпреки че ме изчукваш във фантазиите си втори път за тази нощ?
Каква е цената, която плащат тези,
които предпочитат тялото пред Душата
и си измислят оправдания да не чувстват?
На тези които връзват любовта с вериги
и плюят върху й,
ако я забележат в погледа на две сиво-синьо-зелени,
способни до безразсъдство да обичат, очи.
Тези същите, които те обичат теб!
Нормализира ли се ритъма на сърцето ти,
откакто ме няма?
По-безопасни ли са оттогава улиците на нашия град?
По-вълнуващи ли са танците
без моя изгарящ от желание поглед,
който те наелекгрезирва?
Повтаряш ли си,
че си получил,
видял,
вкусил… достатъчно от мен,
за да загубиш интерес?
Кодираш ли в съзнанието си,
че съм твърде обикновенна,
за да ти бъда интересна?
Нищо особено,
нищо вълнуващо,
без стойност ,
без тръпка...
Докато подсъзнанието ти с тих,
едва доловим,
с всички сили заглушаван глас,
крещи друго.
Иска ли ти се, аз да наруша временно,
мълчанието помежду ни,
било то и само, за да ме нагрубиш с безразличието си?
Ще ти олекне ли?
Ще се почувстваш ли по-специален?
ЕГО-то ще празнува ли?
Или тайничко ще ти е жал за мен
и ще искаш да ми спестиш мъките?
Досадно ли ти е, че те обичам?
Нехаеш?
Или малко те усмихва и ти става по-уютно?
Успя ли да заличиш перманентно
уханието на неподлагаща се на контрол страст
по пръстите си?
Забрави ли без усилие образа
на възбуденото ми женско лице?
Нареди ли го на прашния рафт, при останалите?
Продължи ли напред, без желание да погледнеш назад
и да се огледаш в очите ми?
Искриците блещукащо обожание в тях,
държиш ли да угаснат?
Ако повечето ти отговори бяха " ДА", любов,
подмини ме и този път!
Нека се затвърди вкуса на счупено стъкло,
подправено със сгръкче "ще си останем непознати".
В края на краищата, живота нито почва,
нито свършва, с теб.
Нищо, че ми се искаше да го извървим заедно.

Автор: Ирена Сиракова

BE A STRANGER TO SOMEONE ELSE, NOT TO ME!