Събуждай ме с шоколадовия дъх на твоето щастие всяка сутрин, когато ме целуваш за „Добро утро!“. По обед ме нахрани с порция „смях със глас“, на вечеря ми налей пълнa чаша „любов по френски‘, а за лека нощ, приспи сетивата ми с преплетено тяло в моето. Научи ме, как да живея с копнеж по-силен от желанието ми за живот. И докато кодираш щастие в моето ДНК, не спирай да се усмихваш! Не спирай, любов! Не спирай! Усмивката ти ме държи цяла и претворява парченцата стъкло в сърце, което тупти и обича. Пристрастяваща е тя - въздейства ми до мозъка на костите, по-сладка е от опиат. Усмивката ти, която пресушава сълзите на Душата, когато съм далече от уюта на мъжката ти прегръдка. Онази същата, която подкосява краката ми, омагьосва сетивата ми , съблазнява ме и убива девствеността ми, за да се преродя в жената, която само с поглед превръщаш от камък в лава. Съхрани я! Тя е най-въздействащото ми хапче щастие, най-силния елексир еротика, искрите обожание в очите ми. Тя, си ти, когато Душата ти уговоря моята, да се срещаме във всеки следващ живот. Автор: Ирена Сиракова | |
For your Smile I would give my Soul and for your Love I wiould surrender Heaven.