никога не бих те вкусила.
Никога!
Бих се смръщила претенциозно.
С леко отвръщение...
Малко невярваща ..
С изписана на лицето ми почуда...
От рода на "Ти будалкаш ли се с мен?!".
Не бих, та дори предизвикателство,
отправено от приятели да беше...
Обичам да си спестявам, всичко което предрича неприятности.
Практична ме наречи.
Но някой си бе направил извратена шега.
Предполагам този первезник - подсъзнанието ми...
Бе те опаковал в подвеждащата, изкусително примамлива опаковка
на любимият ми от детството млечен шоколад с пълнеж от пчелен мед,
който е в състояние да доведе до екстаз вкусовите ми рецептори.
Ах какъв ступор, когато вместо сладостта на млечния шоколад,
усетих натрапчивата горчивина на черния,
когато вместо билковия букет от мед,
усетих как чилито изгаря небцето ми.
Огън и горчивина....
Твоят вкус за мен.
Твърде необичаен.
Твърде екстравагантен.
Твърде мъчителен.
Садо-мазо.
Перверзно завладяващ.
Оставащ шокиращи спомени за нещо,
към което или да се пристрастя или да отричам.
Избора ми бе отнет, а белезите от огъня останаха незаличими.
Но аз продължавам да копнея за онзи другият ти вкус,
който веднъж загатна, че притежаваш,
докато те наблюдавах в кой се превръщаш, когато си влюбен.
Мястото бе "Библиотеката"...
Ти с вкус на черен шоколад..
Тя влезе...
Ти за миг придоби сладост, нежност...
Превърна се от черен в млечен и от очите ти, от устните ти... потече мед.
Тя притежаваше силата да накара сърцето ти да затрепти,
да те превръща в по-добрата ти версия...
Онази сладката ти...
Неустоимата...
Пленяващата...
Аз - не съм такава магьосница.
По друг начин ти въздействам - с вкус на черен шололад с парченца чили.
Или с други думи казано:
"Аз, не съм ЛЮБОВ.".
Автор: Ирена Сиракова