с който ми казваш , че ти е крайно недостатъчно да ме обичаш,
когато ме обожаваш до мозъка на костите си.
Улових мига в който гледаш синът ни ,
говорейки сам на себе си, че той е частица от теб,
но още по-прекрасното е, че е частица и от мен,
и се питаш, това не е ли чудо?
Улових мига, в който си се зареял замечтано в бъдещото ни
и си ни представяш вече побелели,
вплели пръсти ръка в ръка,
разхождащи се покрай любимото ни езеро,
разговаряйки за малките неща от живота, носещи ни радост.
Упових мига...,
а сега ще го пусна,
за да го изживея отначало до край -
с теб.
Автор: Ирена Сиракова
Фотограф: Славчо Сираков