Много ми харесаха следните разсъждения по въпроса за и против ваксините на един от моите учители по хомеопатия, които на драго сърце споделям, защото напълно отговарят на моите виждания и са толкова простичко обяснени - без да вкарват излишно напрежение по темата. :)
I’m not an anti-vaxer - Д-р Румен Стойчев·23 ОКТОМВРИ 2016 Г.
Привлече ми някак погледа това "проваксъри" в един от постовете на Ками и се замислих.
Всъщност, отначало "ние" (които сме по-скоро аморфна група от хора с всевъзможни възгледи) бяхме „вкарани в един кюп”, който „другите” (никак не аморфна група от хора с еднакви възгледи) „анти-ваксъри”.
Аз, например, никога не съм се самоидентифицирал като „анти-ваксър”.
Споделял съм многократно с пациенти и студенти, че ако – не дай, Боже! – ми се наложи да отида в район, където върлува холера или жълта треска, не бих се поколебал да се ваксинирам – за да избегна разболяването си от особено опасна инфекция, а после ще се оправям някакси.
Въпросът опира до правилна преценка на съотношението на рисковете.
Ако рискът от разболяване е висок и болестта носи висок риск за живота, ще си спася живота с риск да си увредя здравето.
Ако рискът от разболяване е нисък и болестта не носи висок риск за живота, но носи риск от поява на трудно лечими хронични проблеми, ще предпочета риска да се разболея от нея.
Като хомеопат, аз знам, че острите болести се лекуват, а с хроничните е по-сложно. Така че, ако това ме прави „анти-ваксър”, излиза, че „другите” би трябвало да са „про-ваксъри”, което всъщност далеч не винаги отговаря на истината.
Ако не са „про-ваксъри”, тогава какви са?
Според мен, много по-точно е те да бъдат третирани като (и наричани) „профитъри” (от profit – печалба, облага).
А „ние” сме по-скоро “про-трутъри” (от pro-truth – за истината), защото сме по-скоро „за”-нещо си, отколкото „против”, „анти”-нещо си.
Профитъри и протрутъри никога няма да се разберем, това е невъзможно по дефиниция.
Защо изобщо тогава вдигаме тази врява?
Заради тези, които не са нито едното, нито другото, т. е. нямат изгода от прилагането на ваксини, но пък и не са стигнали още до своята истина. Какво им остава на тези хора? Да изберат да вярват – на едните или на другите. Което ги прави просто билийвъри (от believe – вярвам, доверявам се). А билийвърите, по душа, обикновено са читави хора. Заслужава си да им се помогне, ако може.
Но чистата истина е, че про-трутърите не дължим нищо на билийвърите. Всичко, което правим, го правим за истината, в крайна сметка. Ако стане, стане. Ако не, здраве да е.
I’m not an anti-vaxer - Д-р Румен Стойчев·23 ОКТОМВРИ 2016 Г.
Привлече ми някак погледа това "проваксъри" в един от постовете на Ками и се замислих.
Всъщност, отначало "ние" (които сме по-скоро аморфна група от хора с всевъзможни възгледи) бяхме „вкарани в един кюп”, който „другите” (никак не аморфна група от хора с еднакви възгледи) „анти-ваксъри”.
Аз, например, никога не съм се самоидентифицирал като „анти-ваксър”.
Споделял съм многократно с пациенти и студенти, че ако – не дай, Боже! – ми се наложи да отида в район, където върлува холера или жълта треска, не бих се поколебал да се ваксинирам – за да избегна разболяването си от особено опасна инфекция, а после ще се оправям някакси.
Въпросът опира до правилна преценка на съотношението на рисковете.
Ако рискът от разболяване е висок и болестта носи висок риск за живота, ще си спася живота с риск да си увредя здравето.
Ако рискът от разболяване е нисък и болестта не носи висок риск за живота, но носи риск от поява на трудно лечими хронични проблеми, ще предпочета риска да се разболея от нея.
Като хомеопат, аз знам, че острите болести се лекуват, а с хроничните е по-сложно. Така че, ако това ме прави „анти-ваксър”, излиза, че „другите” би трябвало да са „про-ваксъри”, което всъщност далеч не винаги отговаря на истината.
Ако не са „про-ваксъри”, тогава какви са?
Според мен, много по-точно е те да бъдат третирани като (и наричани) „профитъри” (от profit – печалба, облага).
А „ние” сме по-скоро “про-трутъри” (от pro-truth – за истината), защото сме по-скоро „за”-нещо си, отколкото „против”, „анти”-нещо си.
Профитъри и протрутъри никога няма да се разберем, това е невъзможно по дефиниция.
Защо изобщо тогава вдигаме тази врява?
Заради тези, които не са нито едното, нито другото, т. е. нямат изгода от прилагането на ваксини, но пък и не са стигнали още до своята истина. Какво им остава на тези хора? Да изберат да вярват – на едните или на другите. Което ги прави просто билийвъри (от believe – вярвам, доверявам се). А билийвърите, по душа, обикновено са читави хора. Заслужава си да им се помогне, ако може.
Но чистата истина е, че про-трутърите не дължим нищо на билийвърите. Всичко, което правим, го правим за истината, в крайна сметка. Ако стане, стане. Ако не, здраве да е.
RSS Feed
