S. Irena
  • Моите книги
  • Моите картини
  • Отзиви
  • Медийни изяви
  • Събития
  • Благотворителни изяви

"Мостовете на Медисън"

12/12/2011

0 Comments

 
Picture
Мостовете на Медисън е литературен феномен, бестселър, четен от милиони по цял свят. Филмът с легендите на Холивуд Мерил Стрийп и Клинт Ийстууд покори милиони зрители.

Прочитането на тази книга ми достави огромно удоволствие. Написане е майсторски. През цялото време си записвах цитати от нея. Тази книга определено ме докосна и остави отпечатък в сърцето ми.

"Те са заедно само четири дни и три нощи, а се обичат до края на живота си. Отново в душите им има място за танци."

Франческа Джонсън е италианка, която се влюбва в американски войник по време на Втората световна война и след края й двамата заминават за САЩ. Те са щастливо женени, имат две деца и животът им тече прекрасно.
Но един ден се намесва съдбата. През лятото на 1965 г. докато съпругът и децата й са в Айова, във фермата се появява Робърт Кинкейд и пита за един от мостовете, с които е известен окръг Медисън. Оказва се, че е фотограф от Нешънъл Джиографик и списанието е решило да посвети един от броевете си именно на прословутите мостове.
Франческа се съгласява да го съпроводи, за да му покаже мястото. Но това нанася непоправим обрат в живота й. За няколко дни тя изживява с Кинкейд най-красивите моменти от живота си, но после всичко свърша. Дългът към семейството е по-силен от неочаквано пламналата дълбока любов и Кинкейд си тръгва сам.
През болката от раздялата със скритата й любов и студената изолираност, Франческа се чувства като частица на собствения си живот, изконсумирана от самата нея.
Тя пише в бележника историята си от тези четири приказни дни. И не забравя за тях, така както не ги забравя и Кинкейд…
Здравият разум му нашепваше: … Кинкейд, върви си по пътя! Снимай мостовете, заминавай за Индия. Спри в Банкок и потърси дъщерята на търговеца на коприна, която знае всички тънкости на насладата, завещани от предците й. Плувай по изгрев гол с нея в езерцата насред джунглата, слушай как стене под теб по залез. Не ти трябва да стоиш тук – не виждаш ли как хлътваш? Ала онова бавно улично танго вече бе започнало. Някой го свиреше на стар акордеон – там в далечината, в миналото или бъдещето, и той не знаеше. Но мелодията неумолимо се приближаваше към него, замъгляваше всички принципи, не му оставяше възможност за избор… Накрая той нямаше къде другаде да отиде освен при Франческа Джонсън…

0 Comments



Leave a Reply.

    Ирена Сиракова

    Искрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :)

    Picture

    Архив

    September 2020
    August 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    April 2016
    January 2015
    March 2014
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    September 2012
    July 2012
    January 2012
    December 2011

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.