но тя упорито отказва да си тръгне от мен
имам крещяща нужда от тишина,
за да чуя отговорите.
И там някъде, сгушила се в тишината
изтощена от въпросите без отговори
се надявам просто да намеря сили да заспя,
преди да се разпадна на парченца.
А когато се събудя, да се пробуди в мен и яснота.
И какво по-ясно от това, че навсякъде може и без мене?
А сърцето ли? Него ще го съшия със златни конци.
То предпочита така, пред това да умолява някому
дори за зрънце любов.
Създадено е за ценители.
Липсата на любов не му е по мярка.
То е претенциозно.
Има нужда от лукса на една тиха прегръдка.
Малко нежност, малко усмивка…
Подарена песен, когато е забравило да се усмихва…
Защото, когато си тръгвам от една любов,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.
Автор: Ирена Сиракова