Малко след изгрева на слънцето.
Вълни, разбиващи се развълнувано в пясъчната ивица.
Морска пяна галеща нежно голото ми тяло.
Успокояваща симфония от чайки,
акомпанирани от музиката на морето.
Подарявам най-красивата си усмивка
на белите пухкави като захарен памук облаци,
в наситено синьото небе.
За миг затварям очи.
Усещам погледа ти на прегладнял от желание мъж.
Бузите ми се обагрят в червена руменина само заради палавите помисли,
които прехвърчат в съзнанието ми,
докато морската вода си пробива път все по-смело
към най-интимните ми части,
и им придава онзи солен вкус,
който след малко ще дегустираш
и няма да пропуснеш да отбележиш,
че е най-вкусното нещо, докосвало небцето ти.
Запечатвам този миг,
превръщайки го в спомен с етикет "връх на съвършенството",
в глава озаглавена "Любовта е красива" от книга,
в която сърцето ми изписва най-запомнящите се мигове споделеност....
с теб.
Автор; Ирена Сиракова