РИСУВАМ

Като просяк на паважа протягам ръка в тъмнината,
свивам шепа,
моля за още…
Присвивам очи.
Сливам се с прокрадващите се в тишината стенания
на една алчна, покварена душа,
която се наслаждава на дозата си наркотик,
както невръстно дете на своето първо захарно петле.
Призракът ти се крие в сенките на мрака
и чака да го поканя да обладае и последната ми капка невинност.
Но аз не моля.
Не.
Този път не моля.
Аз рисувам.
Докосвам с четка ненаситните си устни
и ги обагрям в кърваво червено,
точно там, където озверяло ги захапваш.
Смесвам червеното със синьо, за да се получи драматично лилаво,
с което да покрия местата, които засмукваш подивял от неприличие.
Размазвам черната боичка около очите и с пръст замазвам по бузата си,
за да придобия още по-фатален вид на грешница,
такава, каквато ме предпочиташ в най-тъмната част на денонощието,
докато неистово в молитва започвам да допускам в себе си името ти буква по буква.
Умът ми се напряга да сътвори баграта на белезникавия цвят на възбудата,
която подмокря и двама ни до безобразие.
Целите сме покрити с нея.
Усещаме аромата й по пръстите си,
вкусваме вкуса й по устните си,
просмуква се в душите ни при допира на езицети ни,
прокрадва се в онези странни звуци
на докосващите се и отлепящи се едно от друго тела
омазани и жадни за всяка капка от нея…
Съзнанието ми е по-омърсено отвсякога.
Рисува сцени, заради които да заслужа горенето
на клада в един от предишните си животи,
когато несправедливо бях изгорена.
Да дойде сега инквизицията да ме върже на клада!
Пощада ще e в сравнение с това,
което мислите ми за теб ми причиняват.
Колкото повече пламъците ме обхващат,
толкова повече подгизват измачканите чаршафи.
И името ти на светец в мрака се отронва пак.
И те моля.
И те предизвиквам.
И те дразня.
И се боря за контрол...
А после пак покорно ти се отдавам,
само за да вкусиш за миг сладостта на всичко,
което никога няма да бъде.
Не, не ме умолявай!
Не, не проси и ти!
Аз твоя, няма да бъда.
Освен запечатана в думи и обагрена в боички.
Точка с многоточие…
Много въпросителни...
Няколко удивителни...
Проклятие, а не Съдба…
Автор: Irena Sirakova