Благодаря ти!

Когато ме застигне буря
и ми разпердушини
перата по крилата,
накуцвайки, с последни сили
идвам да се сгуша и да се скрия в теб,
за да ме обгърнеш с топлина,
за да се погрижиш за раните ми,
защото имам доверие само на теб.
 
Когато ме застигне буря
и осакати душата ми,
тичам право в прегръдките ти,
за да ми дадеш утеха,
за да ме галиш нежно по-косите,
за да ме целуваш обичливо по челото,
за да ме завиваш грижовно с одеялото докато спя,
защото твоята любов лекува и най-страшната болка.
 
Когато ме застигне буря
и разруши къщичката ми с мечти
ти ме приютяваш в твоята,
за да ми дадеш цел,
за да ми вдъхнеш вяра,
за да ми покажеш, че не съм сама,
за да ми помогнеш да се изправя отново на крака
защото ти си моя земен ангел хранител,
който ме зарежда с живец.
 
Благодаря ти, че те има!
 

Автор: Ирена Сиракова