Култува реплика между нас:
-"Е, какво толкова..?! Помежду ни няма химия!" - изричам с усмивка аз.
Ти преплиташ пръстите на ръцете си в моите и ме повеждаш към дансинга с танцуващи двойки.
Обгръщаш нежно талията ми и ме повеждаш в ритъм, който трябва да последвам.
Музиката е нежна, чувствена...
Отброявам: 1,2,3, тап..., но после спирам да броя. Чувствам... Наслаждавам се...и на ритъма, и на музиката и на теб...
Истинска магия... - това е танца с теб!
Песента свършва. Ти бавно ме отдалечаваш на разстояние от чувственото си тяло.
Поглеждаш ме умислен и изглеждаш леко смутен, а после ме питаш с притихнал, но натежал от чувства глас:
-"На това ли му викаш "липса на химия"?"
Объркана..., смутена..., още опитваща да се съвземе от интензивността на това, което току що преживях в твоята чувствена прегръдка, нежните ти докосвания, усещането за неприлична близост, смесени с очарованието на танца, музиката, нощта... - не намирам думи да отговоря.
Обръщам се и почти побягвам, препъвайки се към балкона с надеждата за глътка чист въздух, който да освежи ума ми и да охлади страстта, която съумя да събудиш в мен..
Ти не закъсняваш да ме последваш.
Обгръщаш ме и полагаш раменете ми върху гърдите си. Навеждаш се и прошепваш в ухото ми:
-"Повтори отново с цялата увереност, която имаш, ако все още имаш, че между нас химия няма!"
Аз затварям очи объркана, неспособна да говоря, неспособна да помръдна, неспособна да мисля..., но способна да чувства - да чувства теб..., диханието ти, аромата ти, топлината ти..., възбудата и напрежението, които усещам в гласа ти, в тялото ти, в очакването, с което търпеливо чакаш моя отговор.
Тази вечер ще спра с фантазиите си до тук..., защото отговора ми е ясен - и за двама ни.
А целувката, за която тръпна от желание да получа от теб и обикновенно ми се струва достоен завършек на фантазиите ми, не би ми била достатъчна - не и днес.
Желая те!
Искам толкова повече, че дори фантазията ми отказа да сътвори удовлетворяващ завършек... на тази измислена сцена.
Лека нощ, крадец на разсъдъка ми!
Поспи, докато аз се боря с всички сили да си върна поне част от него!
Автор:
Ирена Сиракова
-"Е, какво толкова..?! Помежду ни няма химия!" - изричам с усмивка аз.
Ти преплиташ пръстите на ръцете си в моите и ме повеждаш към дансинга с танцуващи двойки.
Обгръщаш нежно талията ми и ме повеждаш в ритъм, който трябва да последвам.
Музиката е нежна, чувствена...
Отброявам: 1,2,3, тап..., но после спирам да броя. Чувствам... Наслаждавам се...и на ритъма, и на музиката и на теб...
Истинска магия... - това е танца с теб!
Песента свършва. Ти бавно ме отдалечаваш на разстояние от чувственото си тяло.
Поглеждаш ме умислен и изглеждаш леко смутен, а после ме питаш с притихнал, но натежал от чувства глас:
-"На това ли му викаш "липса на химия"?"
Объркана..., смутена..., още опитваща да се съвземе от интензивността на това, което току що преживях в твоята чувствена прегръдка, нежните ти докосвания, усещането за неприлична близост, смесени с очарованието на танца, музиката, нощта... - не намирам думи да отговоря.
Обръщам се и почти побягвам, препъвайки се към балкона с надеждата за глътка чист въздух, който да освежи ума ми и да охлади страстта, която съумя да събудиш в мен..
Ти не закъсняваш да ме последваш.
Обгръщаш ме и полагаш раменете ми върху гърдите си. Навеждаш се и прошепваш в ухото ми:
-"Повтори отново с цялата увереност, която имаш, ако все още имаш, че между нас химия няма!"
Аз затварям очи объркана, неспособна да говоря, неспособна да помръдна, неспособна да мисля..., но способна да чувства - да чувства теб..., диханието ти, аромата ти, топлината ти..., възбудата и напрежението, които усещам в гласа ти, в тялото ти, в очакването, с което търпеливо чакаш моя отговор.
Тази вечер ще спра с фантазиите си до тук..., защото отговора ми е ясен - и за двама ни.
А целувката, за която тръпна от желание да получа от теб и обикновенно ми се струва достоен завършек на фантазиите ми, не би ми била достатъчна - не и днес.
Желая те!
Искам толкова повече, че дори фантазията ми отказа да сътвори удовлетворяващ завършек... на тази измислена сцена.
Лека нощ, крадец на разсъдъка ми!
Поспи, докато аз се боря с всички сили да си върна поне част от него!
Автор:
Ирена Сиракова
RSS Feed