Но мама вечно ще е мама,
макар отдавна да не е целия ти свят.
Ще бъде тя опора, на която винаги
ще можеш ти да се опреш.
Ще помниш как ухаеха на цветя косите й,
и как светеха звезди в очите й
дори когато няма да е вече част от дните ти
на пораснал, помъдрял, прошарен мъж.
Ще пазиш спомени най-скъпи
за милувки, нежност, обич и закрила
и ще отправяш молитви към небето,
които ще завършваш със:
„Благодаря ти майко моя, мила,
че отгледа ме с любов и сила
и позволи ми да се превърна от дете във пълноценен мъж!“
А тя с усмивка ангелска
ще те поглежда от небето
и ще благославя дните дето
позволил си й да бъде учител свиден тя за теб,
полагайки основи на твоя светъл мироглед.
Автор: Ирена Сиракова
Модели: Ирена и Александър Сиракови
Фотограф: Daniella Petkoff Photography