А ето и днешната история:
Тичаме си ние на гребната и след тренировката се отправяме към близкия ресторант да си купим 1 бутилка вода. Стигаме до бара,поръчвам и той вади пари да плати, виждам, че вади по-едри банкноти и вадя аз едни 2 лв. и казвам:
- Ето, аз ще платя!
А той отговаря:
-Амиии..., как ти ще платиш?! Аз ще платя, разбира се. Прибери си, моля те, паричките!
(Тук идеята е в жеста и във впечатлението, което се оставя в околните, а не в това, кой ще плати, защото реално, бюджета ни е общ.)
След като плати , взе бутилката вода, отвори я и ми я подаде да отпия първа, въпреки, че сигурна съм, бе по-изморен и жаден от мен, защото неговата тренировка, бе доста по-дълга от моята.
Сервитьорката се подсмихна, а аз се почувствах точно все едно сме гаджета във фаза на ухажване, а този мъничък, но многозначителен жест на любов много ме докосна. <3
Автор:
Ирена Сиракова