Copyright ©Irena Sirakova / Ирена Сиракова, All rights reserved
Ако бях книга, не бих искала да ме прочетеш на един дъх.
Бих искала след всяка прочетена страница, да ти се налага да спираш, за да усмислиш прочетенето.
Да се откриваш, да израстваш, да опознаваш сам себе си...
Да се връщаш да ме препрочиташ и да ме пренаписваш със собствен смисъл.
Ако бях дума, ми се иска да бях от тези благозвучните, лесни за изричане,
за които ти се налага обаче да си припомниш в речника смисъла им.
Ако бях...
Но не съм... нито книга, нито дума...
Жена съм. Просто жена.
Ще ти отнеме години да ме изучиш и накрая пак няма да си ме разбрал напълно.
Просто аз, не съм точна наука.
Не можеш да ме побереш между две корици. Не се и опитвай даже! Ще се скъсат по шевовете!
Не са ми достатъчни просто, разбираш ли?!
А пък и черни букви на бял лист..?! Ти сериозно ли?!
Цветна съм. Преливам от цветове всъщност.
Ярка като екзотична птица.
И също толкова свободомислеща и независима.
Да ме опитомиш ще е жалко.
За света ще е жалко. За теб също.
Когато ми се лети, остави ме да полетя. Ще се върнa при теб... но само ако преценя, че заслужаваш.
С мен ще можеш да си говориш на всякакви теми и по всяко време.
Ще те изненадам с разсъжденията си.
Дори да не си съгласен, винаги ми давай шанс да ти обясня защо мисля така.
Зад всяко твърдение стоят безброй причини и следствия. Кое от кое по-интересни.
Като мен самата.
Ще те обърквам. Ще те предизвиквам.
Понякога ще се съчинявам в истории, друг път ще се преразказвам,
а най ще те побърква, когато се пренаписвам.
Нищо, че не съм книга, буква по буква сърцето ти ще ме опознава.
Звучи ти сложно знам...
А пък всъщност съм толкова лесна за обичане, ако ти позволя обаче, точно ти, да ме обичаш.
Защото повярвай, трудно някому позволявам.
Не съм аз за всеки. Не съм. И нека така да си остане.
Автор: Ирена Сиракова
Фотограф: Александър Сираков
Бих искала след всяка прочетена страница, да ти се налага да спираш, за да усмислиш прочетенето.
Да се откриваш, да израстваш, да опознаваш сам себе си...
Да се връщаш да ме препрочиташ и да ме пренаписваш със собствен смисъл.
Ако бях дума, ми се иска да бях от тези благозвучните, лесни за изричане,
за които ти се налага обаче да си припомниш в речника смисъла им.
Ако бях...
Но не съм... нито книга, нито дума...
Жена съм. Просто жена.
Ще ти отнеме години да ме изучиш и накрая пак няма да си ме разбрал напълно.
Просто аз, не съм точна наука.
Не можеш да ме побереш между две корици. Не се и опитвай даже! Ще се скъсат по шевовете!
Не са ми достатъчни просто, разбираш ли?!
А пък и черни букви на бял лист..?! Ти сериозно ли?!
Цветна съм. Преливам от цветове всъщност.
Ярка като екзотична птица.
И също толкова свободомислеща и независима.
Да ме опитомиш ще е жалко.
За света ще е жалко. За теб също.
Когато ми се лети, остави ме да полетя. Ще се върнa при теб... но само ако преценя, че заслужаваш.
С мен ще можеш да си говориш на всякакви теми и по всяко време.
Ще те изненадам с разсъжденията си.
Дори да не си съгласен, винаги ми давай шанс да ти обясня защо мисля така.
Зад всяко твърдение стоят безброй причини и следствия. Кое от кое по-интересни.
Като мен самата.
Ще те обърквам. Ще те предизвиквам.
Понякога ще се съчинявам в истории, друг път ще се преразказвам,
а най ще те побърква, когато се пренаписвам.
Нищо, че не съм книга, буква по буква сърцето ти ще ме опознава.
Звучи ти сложно знам...
А пък всъщност съм толкова лесна за обичане, ако ти позволя обаче, точно ти, да ме обичаш.
Защото повярвай, трудно някому позволявам.
Не съм аз за всеки. Не съм. И нека така да си остане.
Автор: Ирена Сиракова
Фотограф: Александър Сираков
RSS Feed
