взимам речника и проверявам
огън
палиш
горя,
изгарям,
избухвам…
....
една сълза потича
и се питам
може ли една сълза да изгаси пожара?
невъзможно!
само порой от сълзи би могъл
а пък аз, за какво да плача?
не се чувствам наранена
просто тъжна,
че умело с пръсти не изтръгваш стонове от мен,
че езика ти не си играе забранени игри на забранени места,
разпалвайки още лудост в мен,
че мъжествеността ти не докарва до екстаз
пулсиращата ми женственост… пак и пак…
о, безумие!
разлиствам речника отново
и търся дума,
която да отговори на въпроса ми
защо дори болката ми доставя безмерно удоволствие,
когато се касае за теб.
намирам я …
не, не е мазохизъм…
но тази дума за теб е чуждица…
ще трябва да я изживееш,
за да се научиш да разбираш смисъла й.
затварям речника шумно… с трясък.
стига!
омръзна ми да изгарям като свещ на молитвеник,
за тоя дето духа.
искам те вън от съзнанието си.
сега!
веднага!
грабвам четка и боички…
смесвам цветовете,
запълвам канваса със чувствата,
от които искам да избягам надалеч,
но бягам ли или просто придобиват образ,
обличайки скритите пориви в цветове?
пак сълза…
ама хайде стига де!
докога?!
забърсвам бързо с опакото на ръката
и заличавам нейната следа.
грабвам сака и събирам в него с ярост-
хавлия, бански, чехли, очила…
и отивам да поплувам
с надежда може би последна
водата да измие образа ти
и да погаси пожара,
давайки ми така желания (дали?) покой.
но такъв голям пожар, гаси ли се с някакъв си там басейн с вода?!
плувам, всякаш искам да преплувам океана,
всякаш дяволите ме преследват,
превръщайки зад мен водата в лава,
подобрявам си рекорда и за разстояние и за време
и точно в 5 ме гонят, врати затварят, осветлението гасят…
а аз още си горя,
разтапям се,
изгарям в пламъци, за Бога!
прибирам се в агония и спешно се нуждая от пожарогъсител…
в къщи няма, но ако пусна филм..?!
може пък в сценария да се намери…
90 мин смях, сълзи и май ми поолекна…
филм ли казах?!
и сценарий при това?!
и ето температурата отново опасно бързо се покачва…
и…
изгарям в треска…
това е…
нямаш жал!
Автор: Ирена Сиракова
огън
палиш
горя,
изгарям,
избухвам…
....
една сълза потича
и се питам
може ли една сълза да изгаси пожара?
невъзможно!
само порой от сълзи би могъл
а пък аз, за какво да плача?
не се чувствам наранена
просто тъжна,
че умело с пръсти не изтръгваш стонове от мен,
че езика ти не си играе забранени игри на забранени места,
разпалвайки още лудост в мен,
че мъжествеността ти не докарва до екстаз
пулсиращата ми женственост… пак и пак…
о, безумие!
разлиствам речника отново
и търся дума,
която да отговори на въпроса ми
защо дори болката ми доставя безмерно удоволствие,
когато се касае за теб.
намирам я …
не, не е мазохизъм…
но тази дума за теб е чуждица…
ще трябва да я изживееш,
за да се научиш да разбираш смисъла й.
затварям речника шумно… с трясък.
стига!
омръзна ми да изгарям като свещ на молитвеник,
за тоя дето духа.
искам те вън от съзнанието си.
сега!
веднага!
грабвам четка и боички…
смесвам цветовете,
запълвам канваса със чувствата,
от които искам да избягам надалеч,
но бягам ли или просто придобиват образ,
обличайки скритите пориви в цветове?
пак сълза…
ама хайде стига де!
докога?!
забърсвам бързо с опакото на ръката
и заличавам нейната следа.
грабвам сака и събирам в него с ярост-
хавлия, бански, чехли, очила…
и отивам да поплувам
с надежда може би последна
водата да измие образа ти
и да погаси пожара,
давайки ми така желания (дали?) покой.
но такъв голям пожар, гаси ли се с някакъв си там басейн с вода?!
плувам, всякаш искам да преплувам океана,
всякаш дяволите ме преследват,
превръщайки зад мен водата в лава,
подобрявам си рекорда и за разстояние и за време
и точно в 5 ме гонят, врати затварят, осветлението гасят…
а аз още си горя,
разтапям се,
изгарям в пламъци, за Бога!
прибирам се в агония и спешно се нуждая от пожарогъсител…
в къщи няма, но ако пусна филм..?!
може пък в сценария да се намери…
90 мин смях, сълзи и май ми поолекна…
филм ли казах?!
и сценарий при това?!
и ето температурата отново опасно бързо се покачва…
и…
изгарям в треска…
това е…
нямаш жал!
Автор: Ирена Сиракова
RSS Feed
