Из "Завети за моя син"
Тайнството на времето
Днес сине, реших да ти разкажа за времето...
Казват времето безценно е – тече, минава и не спира..,
за нито миг назад стрелката се не връща.
И прави са и не съвсем.
Аз малка част от тайната му разгадах
и с тебе сине ще я споделя:
ключа към тайнството се крие в спомените на човек.
Всеки спомен е просто късче време – един миг запечатан и уловен,
към който можеш да се врърнеш, когато ти сам си готов и пожелаеш.
Затова постарай се мили мой, спомени много
и от хубави, по-хубави в живота си да събереш.
За да се случи това се радвай на живота,
цени го и греби от него с пълни шепи.
Не оставяй сбъдването на желанията си за "Когато имам време..."
Защото много често времето е идеалното извинение за нежеланието.
Запомни, че много от желанията ни се случват в "защото, мога",
други в "защото искам и желая", към трети се стремим,
но най-важните от тях се случват без помпозност, без фанфари -тихо и сами,
когато случайно имаш време и си ти...
Ще ти споделя още една преживяна и осъзнана от мен истина, сине...
Някой ден, когато разбереш разликата между тези,
които говорят с теб в свободното си време и тези,
които освобождават времето си, за да говорят с теб,
неминуемо ще се натъжиш.
А още по-тъжно ще ти стане заради тези,
за които ти си освобождаваш от времето,
за да им припомниш макар и с нещо незначително,
че мислиш за тях и ти липсват, а те си пестят дори от думите,
какво остава пък за време, отношение, чувства...
Но не се натъжавай сине, защото, това ще е един от уроците,
които ще ти помагат да отсяваш най-истинските приятелства в живота.
А всеки истински приятел ще е по-ценен от хиляда изкуствени, фалшиви
Казват също, че:
- на 5 си твърде малък и зависим, но пък си най-безгрижен и по детски щастлив
- на 15 си твърде вятърничив, незрял, но пък преливаш от смелост и енергия
- на 20 си объркан и неподготвен, но си и ентусиазиран и целеустремен
- на 30 започваш да остаряваш, но и да помъдряваш
- на 40 те хваща кризата на средната възраст и започваш да щурееш, дивееш, младееш
- след 50 си достатъчно зрял и балансиран, за да се наслаждаваш на живота, но батерията ти е по изхабена
- на 65 започваш да поглеждаш все по-често назад към спомените, вместо да се съсредооточиш в настоящето
но едно със сигурност ще ти кажа и добре запомни от мен:
всяка възраст е прекрасна и притежава своя неповторим чар.
Чувствах се прекрасно и на 5, чувствам се прекрасно и на 35
и чакам с нетърпение да се насладя и на моите 65, но не бързам...
Не желая през времето да прелитам, наслаждавам му се
и по достойнство го оценям.
Не бързай и ти! Всеки миг е магия, всеки миг е урок,
всеки миг е избор направен...
Изживявай мига – тук и сега! Не мисли за вчера,
не мисли за утре!
Най-важното се случва днес.
Миналото и бъдещото са просто пътеводители.
Миналото ще ти помогне да анализираш грешките
и да се учиш от тях, да оценяш успехите
и да се мотивираш и за напред.
Бъдещето ще ти даде шанс да си поставяш цели
и ще те стимулира да мечтаеш.
А именно целите и мечите ще са стрелките
на твоя вътрешен комас, дете мое.
Казват също, че когато стареем е добре да остаряваме качествено,
също както червеното вино – колкото повече остарява,
толкова по хубаво и качествено става,
а с качеството и стойността му се покачва.
И тук до някъде са прави... И ако направим аналогия между виното и човека,
качеството и мъдростта, то можем да кажем,
че както вкуса на виното се подобрява с вемето,
така и мъдростта на човека с времето расте.
А пък мъдростта е тази, която ни помага да живеем по-смислен
и по-стойностен живот.
Нека да ти кажа, обаче и каква аналогия не можем да направим...
А именно за стойността на виното и живота.
Такова срванение е безумно, немислимо...
Живота е безценен – запомни!
И стойността му е еднаква без значение на 5 ли си или на 50.
Най-големия мъдрец е също толкова ценен,
колкото новороденото дете, защото това новородено,
някой ден може да е много по-голям мъдрец, когато достигне своите 50.
Казват още: „Всичко с времето си!“
И имат предвид да се научиш на търпение.
Помниш ли колко пъти ти повтарях: „Бъди мамо, търпелив!“
А ти нацупено отговаряше: „Не мога! Не съм търпелив.“
Усмихвам се сама на себе си, докато ти пиша,
защото когато ми отговаряше така, аз успокояващо на ум си прошепвах:
„Всичко с времето си.“ - знаейки, че един ден ще дойде този ден,
в който ще започнеш да се приучаваш на търпение.
Но, недей да бъдеш прекалено търпелив!
Каквото и да ти казват, знай,
че понякога е нужна доза нетърпение,
за да се акумулира повече ентусиазъм,
който пък е ключа към всички сбъднати мечти.
Така че прекрасен мой,
търси баланса във всичко - включително и във времето!
С обич,
мама
Автор: Ирена Сиракова
RSS Feed