(НЕ)ИЗЖИВЯНО ТАНГО

Покривам с мигли натежали, очите си,
които порочно те търсят във фантазиите,
отприщващи се след като стрелките
отворят процеп към нощта.
Унасям се нежно в очакване да разбера,
в какъв сюжет ще е обагрен сънят ми.
А ти си там..  (Пак ти…)
И покриваш устните ми
с наситени от чувства целувки,
всякаш си скъп гост - поканен,
а не заточен надалеч,
абдикирал принц на влюбеното ми сърце.
Галиш нежно прошарените ми
от неизживяна страст коси
и някъде от дъното на мрака,
зазвучават ноти на танго.
Целувам диво!
Прегръщам силно!
Искам още!
Дай ми всичо!
Изгаряй с мен в ритъма му драматичен!
Прокарай пръсти по гърба ми,
вкуси от капките дъжд върху плътта ми,
захапи ме нежно по бедрата,
преди да отпиеш невъздържан дказателството,
че да ме подлудяваш до безумие
е поредният ти талант,
с който си благословен.
Но пак времето е срещу нас, нали?
Изтича бързо.
Няма милост.
И ето.., затваряш полека вратата на съня
и красотата му изчезва заедно с образа ти
сред шума на есенния вятър,
който игриво танцува потропвайки по щорите,
отрезвявайки сетивата.
Повдигам мигли натежали
и отварям очите си покрити с капчици роса,
породени от тъгата, която като буря помита
и последната илюзия за ритъма,
в който се обичат две тела с една Душа.
Ще ги затворя пак, този път за да поспя
без да ме връхлитат
безумно хубави късчета на споделена близост,
защото с теб сме все още двама непознати,
за които обичайно е да заспиват  
и да се събуждат сами в леглото,
докато сърцето им от студ трепери и отрича,
колко жадно е за топлината
на споделеното танго в нощтта.

Автор. Ирена Сиракова