но днес ще бъда силна.
Ще оставя разумът да надделее.
Пускам те да си вървиш.
Нека ми олекне.
Ти ми беше в тежест и без това.
Ще те изтрия от лицето на Земята.
Разсърди се, ако ти стиска!
Имам нужда да забравя.
В сълзите ще съм пестелива.
На себе си го обещавам.
Та ти, дори тях не заслужаваш.
Хайде, намрази ме, ако можеш!
Да съм лоша с теб,
ще е вече моя привилегия.
Така постъпвам с тези,
които за играчка са ме взели.
А пък ти – остани си безразличен!
Продължи да бъдеш този,
който не знае приятелството да цени.
Бъди предател!
Бъди лъжец!
Този, който едно говори, но постъпва другояче.
Ще дойде ден, когато ще намеря сили да простя,
не защото си заслужил. Не!
А за да намеря аз покой.
Душата ми – тя, умее да прощава.
Такава си е тя – добра Душа.
А сега върви!
Махай се!
Потъни във мрака!
Ти за мене нямаш стойност вече.
Щом доверието ми предаде,
някак си, много ми олекна във очите.
Автор: Ирена Сиракова