Всяка любов и съответно всеки брак по любов започва красиво и щастливо.
Дали ще умеем да запазим красотата и щастието зависи само от нас и най-важното е, че е напълно по силите ни. Във всяка връзка има спадове и върхове и ако те настъпват неусетно, носени от ежедневие, настроение, събития, то не означава, че са не контролируими. Напротив! Усетиш ли, че вървиш към дъното, се включват алармиращите защитни механизми и как ще реагираш зависи само от теб и твоето желание са се бориш за връзката си и човека до теб. И когато обичаш няма оправдания за апатия, трябва да събереш всички сили и да се бориш. И всъщност всичко е толкова лесно и просто, де да можеха повече хора да осъзнаят колко семпъл е механизма – нужно е само да започнеш да даваш повече от себе си – повече прегръдки, повече целувки, повече нежност, повече любов, повече от теб..., на които партньора ти ще започне да отвръща също с повече и така ще започнете да се изкачвате към върха отново заедно. Основата е в това да не чакаш другия да даде тласък за излизане от кризата, защото той го е правил много пъти без ти дори да го осъзнаваш. Живей с мисълта, че винаги е твой ред. А да се влюбиш отново в някого, който си обичал с цялото си сърце или да го заобичаш по-силно не е никак сложно и психолозите го прилагат много успешно в семейните терапии. Разковничето е да започнеш да си припомняш, защо си се влюбил в този човек и колко щастливи мигове имате заедно. Започва се с разглеждане на снимки, слушане на любимата ви музика, посещаване на места, на които сте се чувствали щастливи и т.н. и когато пламачето се разпали отново, огъня постепенно обгръща и двама ви. За 9 години щастлива връзка с мъжа на живота ми, смея да твърдя, че няколко пъти съм се влюбвала наново и изпепеляващо в него, както феникса се ражда от пепелта и също няколко пъти съм чувствала, че изпадам безпомощно към дъното и ако аз не се взема в ръце и не отворя сърцето си за повече любов, брака ни ще се превърне в инертно съжителство, което ще ни задуши и ще ни направи нещастни. А на мен ми се вижда крайно недостатъчно в една връзка съжителството, дори приятелството – то е задължително, но не и достатъчно. Затова в такива моменти се боря за повече, боря се за онази изпепеляваща любов, ускоряваща ритъма на сърцето, с пърхащи пеперуди в стомаха, със сияещи пламачета в очите и не се спирам и не се задоволявам, докато отново не я получа. Стремежа за щастие, стремежа за любов – те поддържат пламачето в една връзка. Не му позволявайте да угасне!
И не забравяйте любовта е танц, който се танцува от двама!
Автор: Ирена Сиракова
Дали ще умеем да запазим красотата и щастието зависи само от нас и най-важното е, че е напълно по силите ни. Във всяка връзка има спадове и върхове и ако те настъпват неусетно, носени от ежедневие, настроение, събития, то не означава, че са не контролируими. Напротив! Усетиш ли, че вървиш към дъното, се включват алармиращите защитни механизми и как ще реагираш зависи само от теб и твоето желание са се бориш за връзката си и човека до теб. И когато обичаш няма оправдания за апатия, трябва да събереш всички сили и да се бориш. И всъщност всичко е толкова лесно и просто, де да можеха повече хора да осъзнаят колко семпъл е механизма – нужно е само да започнеш да даваш повече от себе си – повече прегръдки, повече целувки, повече нежност, повече любов, повече от теб..., на които партньора ти ще започне да отвръща също с повече и така ще започнете да се изкачвате към върха отново заедно. Основата е в това да не чакаш другия да даде тласък за излизане от кризата, защото той го е правил много пъти без ти дори да го осъзнаваш. Живей с мисълта, че винаги е твой ред. А да се влюбиш отново в някого, който си обичал с цялото си сърце или да го заобичаш по-силно не е никак сложно и психолозите го прилагат много успешно в семейните терапии. Разковничето е да започнеш да си припомняш, защо си се влюбил в този човек и колко щастливи мигове имате заедно. Започва се с разглеждане на снимки, слушане на любимата ви музика, посещаване на места, на които сте се чувствали щастливи и т.н. и когато пламачето се разпали отново, огъня постепенно обгръща и двама ви. За 9 години щастлива връзка с мъжа на живота ми, смея да твърдя, че няколко пъти съм се влюбвала наново и изпепеляващо в него, както феникса се ражда от пепелта и също няколко пъти съм чувствала, че изпадам безпомощно към дъното и ако аз не се взема в ръце и не отворя сърцето си за повече любов, брака ни ще се превърне в инертно съжителство, което ще ни задуши и ще ни направи нещастни. А на мен ми се вижда крайно недостатъчно в една връзка съжителството, дори приятелството – то е задължително, но не и достатъчно. Затова в такива моменти се боря за повече, боря се за онази изпепеляваща любов, ускоряваща ритъма на сърцето, с пърхащи пеперуди в стомаха, със сияещи пламачета в очите и не се спирам и не се задоволявам, докато отново не я получа. Стремежа за щастие, стремежа за любов – те поддържат пламачето в една връзка. Не му позволявайте да угасне!
И не забравяйте любовта е танц, който се танцува от двама!
Автор: Ирена Сиракова
RSS Feed