промъкваш се на пръсти,
покатерваш се на леглото,
допираш устни до бузката ми
и ми подаряваш една от онези твоите,
изпълнени с искрена детска обич,
продължителни целувки,
които ми разтапят сърцето.
Отварям сънено очи и прошепвам:
„И аз те обичкам!
Внимавай да не закъснееш за училище!“
А ти ми отговаряш простичко:
„И аз те обичам, мамо!“
Поглеждаш ме с онзи твоя обичливия поглед,
с толкова искреност,
с толкова нежност,
а аз се чувствам някак си крехка,
но и по-силна от всякого,
защото знам, че имам теб,
значи всичко ще е наред..
Потапям се в света на сънищата отново
с успокоено сърце.
Безгрижно ми е.
Леко ми е.
В крайна сметка, като сложа чертата,
за мен си остава най-важна твоята любов.
Ти придаваш повече смисъл на дните ми, сине.
Бъди благословен!
Автор; Ирена Сиракова