Copyright ©Irena Sirakova / Ирена Сиракова, All rights reserved
Стъпки в пясъка разговарят,
пръсти в пръсти се преплитат,
вятърен бриз си играе на криеница с русите й къдри,
слънцето я гали нежно и тайно ти завижда,
защото тя ще остане недокосната от него,
там където само ти имаш достъп да докосваш.
Дори осите се заиграват с аромата й.
Тя ухае на циганско лято...
и на страст..,
и на присъщата й невинност...
Но очите й разказват друга история.
Разкриват ти задъхващи желания,
докато стъпваш с боси нозе в огъня им,
молиш за милост и още от нея самата.
По кожата й се изпаряват капки от йонийско море.
Тя гори.
Ти гориш.
Пресъхнал си.
Жаден си...
Отпиваш стеклите се между гърдите й солени шотчета влага,
от които ожадняваш още по-безмилостно.
Втриваш в кожата й смес от масла,
за да я пощадиш от страстта,
с която слънчевите лъчи я докосват
и тичаш за да гасиш огньовете вътре в теб сред вълните.
Защото тя е и вещица, и лава, и пироман без съвест...
Пожелаваш я тук и сега, на плажа...
Ами да.., защо не?!
С прашинки сол и песъчинки в косите.
Но тя решава да си тръгне без от извора да отпиеш.
Стъпки в стъпки се докосват, очи с очи си шепнат.
Чужди погледи я разсъбличат..
Но тя е твоя.
Само твоя.
Нека ти завиждат!
Очите нейни в твоите потъват.
Влизаш в стаята й, готов империя да завладееш,
а тя решава да те изтезава още.
Иска през твоите очи да се погледне.
Вземаш фотоапарат в ръце и се опитваш да уловиш във кадър това,
което те подпалва в нея.
Косите й са руса слама, сплетена като житен клас.
Кожата й лате макиато с лъжичка салтед карамел.
Тялото й е еротична поема, загатваща екстаз за двама.
Фокусираш обектива -кадър, два.. и избухваш!
С пожар вулкан ли ще гасиш?!
Хайде да те видим!
Много трябва да си си повярвал.
Пожара е неугасим!
-"Ало.. ало.. пожарната да дойде, моля!"
Омаляла тя заспива в прегръдката на чисто белият чаршаф.
А ти, подпален от нимфомански мисли отиваш в басейна
да угасиш пламъка на свещ, която не се гаси с вода.
Спокойно!
Вечерта е ваша.
Каниш я на блус.
Танцувате без дрехи.
Стиви Уондър в песента си не намира думи да опише какво ви чака.
Бедствие...
Изригване...
Етна...
Пепел и дим...
И още лава в очите...
в телата..
в сърцата...
Автор и модел: Ирена Сиракова
Фотограф: Славчо Сираков
Място: Кавос, о-в Корфу, Гърция
пръсти в пръсти се преплитат,
вятърен бриз си играе на криеница с русите й къдри,
слънцето я гали нежно и тайно ти завижда,
защото тя ще остане недокосната от него,
там където само ти имаш достъп да докосваш.
Дори осите се заиграват с аромата й.
Тя ухае на циганско лято...
и на страст..,
и на присъщата й невинност...
Но очите й разказват друга история.
Разкриват ти задъхващи желания,
докато стъпваш с боси нозе в огъня им,
молиш за милост и още от нея самата.
По кожата й се изпаряват капки от йонийско море.
Тя гори.
Ти гориш.
Пресъхнал си.
Жаден си...
Отпиваш стеклите се между гърдите й солени шотчета влага,
от които ожадняваш още по-безмилостно.
Втриваш в кожата й смес от масла,
за да я пощадиш от страстта,
с която слънчевите лъчи я докосват
и тичаш за да гасиш огньовете вътре в теб сред вълните.
Защото тя е и вещица, и лава, и пироман без съвест...
Пожелаваш я тук и сега, на плажа...
Ами да.., защо не?!
С прашинки сол и песъчинки в косите.
Но тя решава да си тръгне без от извора да отпиеш.
Стъпки в стъпки се докосват, очи с очи си шепнат.
Чужди погледи я разсъбличат..
Но тя е твоя.
Само твоя.
Нека ти завиждат!
Очите нейни в твоите потъват.
Влизаш в стаята й, готов империя да завладееш,
а тя решава да те изтезава още.
Иска през твоите очи да се погледне.
Вземаш фотоапарат в ръце и се опитваш да уловиш във кадър това,
което те подпалва в нея.
Косите й са руса слама, сплетена като житен клас.
Кожата й лате макиато с лъжичка салтед карамел.
Тялото й е еротична поема, загатваща екстаз за двама.
Фокусираш обектива -кадър, два.. и избухваш!
С пожар вулкан ли ще гасиш?!
Хайде да те видим!
Много трябва да си си повярвал.
Пожара е неугасим!
-"Ало.. ало.. пожарната да дойде, моля!"
Омаляла тя заспива в прегръдката на чисто белият чаршаф.
А ти, подпален от нимфомански мисли отиваш в басейна
да угасиш пламъка на свещ, която не се гаси с вода.
Спокойно!
Вечерта е ваша.
Каниш я на блус.
Танцувате без дрехи.
Стиви Уондър в песента си не намира думи да опише какво ви чака.
Бедствие...
Изригване...
Етна...
Пепел и дим...
И още лава в очите...
в телата..
в сърцата...
Автор и модел: Ирена Сиракова
Фотограф: Славчо Сираков
Място: Кавос, о-в Корфу, Гърция
RSS Feed
