Гледах филм, от онези които ти засядат в сърцето и...
Не защото са специални, гениални..,
а защото ти напомнят за някого, за нещо...
изживяно или не.
Актьорът приличаше на теб,
говореше като теб,
смееше се като теб,
движеше се като теб ,
дори ми се струваше, че разсъждава като теб...
Сякаш беше ти, но не бе....
Жената, в която се влюби, приличаше на мен,
беше сладка като мен,
притежаваше чар,
усмихваше се като мен,
говореше като мен,
имаше същите страхове като мен...
Всякаш бях аз, но не бях...
Същата химия помежду им -
неустоима,
обезоръжаваща,
побъркваща разума...
Тяхната история завърши с щастлив край,
но нашата - не...
Разликата ли?
Тя се криеше в отношението:
той я предизвикваше,
провокираше...
Показа й, че държи на нея.,
Той я допусна в сърцето си,
той се бореше за нея...
Любовта - точно като във филм - бе взаимна,
бе възможна,
трудно спечелена и с нотки на сладост....
Разбираш защо ми хареса филмът толкова много, нали?
Автор: Ирена Сиракова
RSS Feed
