КРАСИВ СЪН

Сънувах как двамата волно галопираме в планинската шир -
от изгрев до залез,
от хребет до хребет,
от поток до поток,
през поля и гори,
през хълмове и падини,
далече от всичко и всички,
без умора,
без страх,
с развяти гриви,
с изпълнени със свободолюбив дух души...
Бях готова и накрая на Света да те последвам,
а ти куршум в гърдите си би поел заради мен.
Дори свирепостта на прегладнелите вълци не можеше да ни обезпокoи,
защото заедно бяхме непобедими.
Очите ми от гордост и любов преливаха,
докато се възхищавах на своя несломим и храбър жребец,
а на теб колената ти омекваха,
когато идвах да потъркам обичливо муцунка в изящната ти шия.
Нощем полагах глава уморено върху гърдите ти
и сънувах отново теб и необятната шир.
Топлината ти ми даваше сигурност, кураж и вяра.
Дъхът, който издишваше през нозрдите си ми вдъхваше живот.
Погледа ти на "непобедим" амбасадор на свободния дух,
пораждаше жаждата ми за приключения и волност.
След тежка битка с хищниците, срещу които се борихме наравно -
глава до глава,
аз ближех твоите рани, а ти моите...
Обичах те повече от всичко!
И на моята любов ти отвръщаше с преливаща от сърцето ти обич.
Ако красивият ми сън за нас бе продължил,
до сърцето ми щеше да затупти още едно сърце,
в тропота на твоите и моите копита да отеква тропота на още четери копита.
Нощем между мен и теб да се сгушва и да усеща топлината ни плода на нашата любов.
Битките щяхме да ги водим още по-ожесточено, за да запазим новия крехък живот.
През планинската шир щяхме да препускаме трима.
А един ден, когато oстареем, щяхме да легнем - аз и ти - сгушени един в друг,
да затворим очи,
да благодарим за времето заедно,
за безмерното щастие,
за безграничната любов
да докоснем ноздри и да споделим последния си дъх,
преди да отлетим да галопираме в безкрайната небесна шир.

Автор и художник: Ирена Сиракова