За изгубената усмивка

Специално за Ани, която ме вдъхнови! :)
Из моите..."Притчи за деца с поука"
Автор: Ирена Сиракова
Притча: За изгубената усмивка
Посвещавам на Ани, която беше загубила своята усмивка..
.
Живеели някога майка и дъщеря. Дъщерята забелязала, че майка й никога не се усмихва и е вечно тъжна. Един ден със свито сърце попитала:
- Мамо, ти къде загуби своята усмивка?
А майката тъжно отговорила:
- Не знам дъще.
- Мамо, искаш ли да тръгнем по света и да я търсим? Аз ще бъда до теб и ще ти помогна да я намерим. – предложило момиченцето.
- Добре дъще, да тръгнем щом си рекла. – отговорила майката с проблясък на надежда.
И така двете се отправили на пътешествие в търсене на изгубената майчина усмивка.
Вървели те, вървели... Минали през много градове и села, през чудни страни... Преплували морета и океани. Срещнали много хора и всекиго попитали, дали е срещал една изгубена усмивка. Но, никой не я бил срещал.
Един ден стигнали до едно село. Вече се свечерявало, а те били гладни и изморени. Решили да почукат на вратата на първата къща, която видяли в селото и да помолят стопанина за храна и подслон.
Речено, сторено.
Почукали, а вратата им отворила една побеляла старица. Тя веднага разбрала, че от дълъг път идат и рекла:
-Добре сте ми дошли, чеда мои! Къде така бродите из нашите земи изморени, прегладнели? Влезте да починете, да се стоплите, да се изкъпете, а аз ще ви нагостя с вкусна гозба.
Майката и дъщерята много се зарадвали на добротата на старицата и влезли с радост да и погостуват.
Напалила им тя огън в камината, стоплила им вода да се изкъпят, омесила пита, кипнала чай, стоплила боб в глиненото гърне, застелила им постелите да пренощуват...
Когато дошло ред да вечерят, седнали трите жени и започнали да се гощават, като понапълнили стомасите, момиченцето попитало;
- Бабо, ти доста си поживяла и доста си видяла... Я кажи, виждала ли си изгубена усмивка да броди из тукашните земи?
- Изгубена усмивка ли? – зачудила се старицата. – Че какво ще дири изгубена усмивка тук?
Тогава детето заразказвало, как майка му никога не се усмихвала и затова решили да потърсят по големия свят, изгубената майчина усмивка, а бабата слушала внимателно, от време на време поклащала многозначително глава и леко се подсмихвала.
Когато детето свършило разказа си, мъдрата старицата рекла:
-Чеда мили, търсите изгубената усмивка на грешното място! Тя не е тръгнала по света, тя се е скрила в сърцето. Там я дирете и ще я намерите.
Обърнала се към майката и рекла:
-Дъще, в сърцето ни се крият много чувства - и тъгата и радостта и страх и угриженост и яд и обич и много други. Когато позволиш на лошите мисли, тревоги и чувства да си тръгнат от сърцето ти, то ще бъде обгърнато от добрите, тогава само ще намериш и изгубената си усмивка.
После се обърнала към детето и прошепнала с широка усмивка на лице: 
- А ти мила дъще пък запомни: усмивката е заразна и се подарява. Ако искаш да помогнеш на твоята майка да намери собствената си усмивка, просто и се усмихвай повече и й дарявай от твоята усмивка!
Детето в миг разбрало, какво има предвид старицата и отвърнало на подарената старческа усмивка с още по широка детска усмивка. 
Благодарили на добрата и пре-мъдра белокоса баба и полегнали с майка й да се наспят. А на другата сутрин по живо по здраво, потеглили обратно за дома си, защото вече знаели, че усмивката не броди из света, а е вътре в нас – в сърцето и се показва всеки път когато и позволим, преодолявайки и прогонвайки всички грижи, страхове и лоши чувства. Също така научили, че е заразна и може да подаряваме от нашата собствена усмивка на всеки, който решим, че има нужда от нея.
П.С. Усмихвайте се бе, хора! Заразно е... :)

​Автор: Ирена Сиракова