| (П.П. от тази, която не умееше да танцува) Докосваше ме нежно онази нощ.. В прегръдките си ме държа... Прошепваше в ухото ми „Просто го почувствай!“... Ритъма имаше предвид, в който танцувахме, А аз трескаво си мислех: „Какво за Бога да почувствам?! Теб?“ Не бях способна да мисля и да усещам друго, освен широките ти рамене. Това ме обърка, смути... Опитах. Забраних си да те чувствам. Но от силно притеснение и ритъма не успях. После (........) Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта" Автор: Ирена Сиракова |    |
RSS Feed
