
Когато е писано да се сприятелиш с някого, нещата се случват от само себе си и приятелството е еднакво желано и от двете страни, а когато не е писано, колкото повече се опитваш да покажеш на някого, че ти е симпатичен и би желал приятелството му, то толкова повече го отблъскваш, нали така?! Поне така аз ги виждам нещата.
Прости ми скъпи „не заинтересован да общуваме“! Приеми моите най-искрени извинения, за всяка минутка, която бях така безочливо нахална да ти изгубя! И не се притеснявай ще те заобикалям отдалечe и разбира се привидно любезното „Здравей! Как си!“ ще ти позволя да го запазиш в репертоара си. Да живее учтивостта!
Автор: Ирена Сиракова