ДУШИТЕ НИ ТАНЦУВАТ

Уж нямах гъдел. Не разбирам!
А да се кикотя като мъничко дете не спирам.
Разсмя ме с глас, та чак до сълзи.
А после ме целуна, точно там,
където ме разгъделичка.
Хареса ми.
Хареса ти.
Продължи, докато стонове на екстаз
не прогалиха ухото ти с ноти на джаз.
И изведнъж се превърна
от гальовен в подивял,
от съблазнител в повелител.
А аз - в  разтопен шоколад,
който облизваш по устните си,
като озверял от глад.
Вкусваше.
Отгризваше.
На моменти се възпираше..
Но после пак надделяваше желанието
да ме имаш, докато останеш без дихание
и положиш глава в кълбото руси коси
на лежащото под теб, унесено в мечти,
момиче с нежно ухание.
Разсмях се отново,
но този път без глас,
докато се наслаждавах,
как Душите ни танцуват
валса на Дога.
Сгуших се в тебе силно
и си обещах да ти позволя
по-често да ме разсмиваш с глас,
докато любовта си пали огнище в нас.
 

Автор: Ирена Сиракова