Късче щастие...

Този ден ще е паметен за мен, защото това е денят, в който за първи път проведох арт терапия на дечица, рисувайки заедно с тях.
Когато им показах, какво искам да нарисуват, всички в купом възкликнаха: "Оооо, това е много трудно! Няма да се справя!"
Отговорих им, че не всичко, което изглежда трудно, е наистина трудно и съм убедена, че всички ще се справят отлично. И ето го резултата. Прекрасни картини! Някои от тях с подчертана индивидуалност и собствен почерк.
Гордея се с всяко едно от дечицата.
А най-готиното е, че получиха ценен урок: "Да не се отказваш, преди още да си опитал, а да имаш повече увереност в себе си и способностите си!"
Накрая всяко грабна картината си и побърза да я прибере в стаята си и да я сложи на почетно място, влюбено в нея.
Очите им грееха, усмивките им бяха до ушите...
И тъкмо ми помогнаха да изчистим цялата сътворена бъркотия и грабнаха отново четките и боичките, изнамерихи някакви бели листове и седнаха още да рисуват, този път "концерт пожелание".
Това е щастието: да дадеш някому частица от себе си и да се стоплиш от усмивката, изгряла на лицето му. <3
Обещавам си всеки път, когато съм в Пловдив, да намирам няколко часа да порисувам отново с тях.