Сряда е… първи учебен ден за дечкото вкъщи.
Той го чакаше с нетърпение, а аз – с още по-голямо. ;)
8.30 ч. в стаята ми се нахлува с бойни индиански викове…
- СТАВАЙЙЙЙЙ….!!! СТААААВАААЙЙЙЙЙ, МААМОООО!
Боби се промуши през новооткрита дупка в оградата в градината на съседите и не можем да си го приберем. – обяснява той на спящото ми АЗ.
Отварям едното око, докато разсъдъка ми се опитва да си поправи пътечка в дебрите на мозъка ми, погъделичвайки някоя друга мозъчна клетка.
-Стига сте се смяли! – им изсъсквам аз на същите. В момента всеки звук ми е в повече, а те наглите тръгнали да се кикотят.
След 20 часов работен ден, само 3 ч. и 30 мин сън и боен вик за тревога, единственото ми желание е да съм вписана в учебниците по физика, като „Сиракова, увладяла телепортирането в далечни галактики“.
Някъде из къщата се чува провикване:
-Остави я майка ти! Тя нищо не може да направи!
Това гласа на собствената ми майка ли беше?
В замъгленото ми от недоспиване съзнание се прокрадва следната електрошокова мисъл:
Тя наистина ли току що изрече на глас (пред собствения ми син при това), че аз, Козирога с девиз „АЗ МОГА“, не мога да направя нещо? Или просто беше нейният начин да ми хвърли ръкавицата и да ме предизвика.
Е добре… Подейства.
Точно след 5 секунди съм в градината, покатерена върху съответната ограда, за да огледам от високо обстановката. Мозъчните ми клетки вече не се кикотят а биват експлоатирани по предназначение, доколкото наличната ми енергия на може би 30% заредената ми телесна батерия позволява.
Така. Ситуацията е следната:
Бобсъна се е проврял не в коя да е градина, а в тази на съседа с бял вълк и по-малкият му йоги събрат, т.е. на съседа с двете кучета…
Алекс е пребледнял от тревога…
Майка ми е видимо в нервна криза…
Добрата новина е, че въпросния бял вълк и събратят му са затворени в друга част на градината и за сега Бобсън е цял целеничък и в безопасност, ако не броим факта, че той целеустремено лае по трето куче в срещуположната на съседската градина и се вре из храстите в опит да намери дупка и за там…
Абе представете си някой 50 кг. вчерашен пикльо, който е доста подпийнал и се прави на много отворен пред охраната на дискотеката..
Та е на такъв ми мяса и моя рошльо в момента… Дошло му е сутрешното настроение явно…
Притеглям внимателно рисковете на това да бъда арестувана за нахлуване в чужда собственост… (мммм не… Те ченгетата по това време си пият кафето и си ядат поничките… :) )и риска да се превърна в секс фантазия на съседа ми за години напред.
Тук вече риска удря горни граници.
Все пак в момента с оскъдната си пижамка, която покрива само най-важните ми части, мога лесно да бъда сбъркана с Памела Андерсън от Спасители на плажа, но вместо на плажа, спасяването ще се проведе на градински терен.
Въпреки риска, се решавам да действам, а и имам ли избор, след като животното ме гледа като теле, докато строго го викам и му обяснявам, че трябва да намери обратния път до собствената му градина.
Явно трябваше да бръкна в контакта преди да застана очи в очи с него, за да съм по мелодраматична и въздействаща, но уви пропуснах я тази процедура, докато търчах към местопрестъплението...
Нищо.
Замятам драматично на една страна дългите си руси къдри…
Извивам елегантно дългата си шия, за да преценя по-добре какво следва…
За част от секундата атлетичното ми, секси (за радост на съседа) тяло прехвърля оградата…
Това беше лесната част, нищо че оградата е към 2 метра и половина висока…
Все пак съм тренирала, тренирала… едно време докато приятелките ми се натискаха по градинките с момчета, аз си прекарвах времето катерийки гаражи, покриви на блокове, дървета и др. такива…. Всякаш съм се готвила специално за този ден.
Сега трудната част…
Боби, гледа тъпо и виновно… викам го, но той знае, че тона ми непредвещава нищо добро…
Вкаменил се е е като статуя на Микеланджело и не мърда…
Да ама е сред поле от коприва…
Ами май, май… като ми е тръгнало да си припомням детството, то и ужилването от коприва върви в пакета…
Закъде без екстри?
На моята специална личност екстрите и се предлагат в пълен пакет. :)
Нагазвам в копривата…
Съседа ми е в еуфория вече…
Това е нреговият късметлийски ден за 2018 г.
Подмладено копие на секс бомба нахлува в градината му, прехвърляйки дългите си, изваяни бедра последователно през оградата му.. (еротика на макс)…
По средата на спасителна операция е… (екшън)
В момента гази през копривата му и изрича мръсни думи… (садо-мазо еротика)…
Току що се наведе да извади злощастната пухкава топка от храстите… (Егати сексия задник!!!) ;)
Гарантирано е оставил вече кафето и е грабнал бирата… нищо, че още не е закусил…
Но да се върнем към спасяването…
Виновника най-после е в ръцете ми и го понасям обратно към оградата, докато съзнанието ми е малко заето с копривата…
Еми то пък, не боляло толкова, колкото в детските ми спомени….
Какво ги плашат толкова децата с тая коприва?
- Можеш още да изтърпиш! – ми прошепва едно игриво, мазохистичното гласче, а мозъчните клетки пак се закикотват. :)
Достигам оградата.
Подавам пухчо със засилка по косматото му дупе, за да си знае, че е съгрешил, на майка ми, която се заема да му изнася тирада за непослушание.
Не му завиждам.
А пък аз за екстаз на съседа ми, се връщам в позицията на „Грациозна блонди маца, прехвърляща голи бедра през оградата му“.
Стъпвам на собствена територия и от прозореца на спалнята се провиква едно изпълнено с възхита детско гласче:
- Казах ти, че трябва да извикаме мама! Тя може всичко!
Той, току що за СУПЕР ГЕРОЙ ли ме провъзгласи?! :)
Иеееййй СУПЕРМАМА…!!!
Та какво ви разправях за копривата, недоспиването, за вбесилото ме животинче и рисковата операция „спасяване“…?
Забравете!
Нищо друго вече не е от значение, освен едно - тази година за втори път, синът ми ме обявява за СУПЕРМАМА.
Добре започва първият учебен ден, ако деня се познава по сутринта. :)
Емоцийки да има…
Ама сега отивам да си презаредя изтощените батерии, че и супер героите имат нужда от сън,
но за приспиване ще си пусна Two Steps From Hell - Heart of Courage: https://www.youtube.com/watch?v=XYKUeZQbMF0
Заслужих си я! ;)
Айде…. Готина сряда на всички!
Той го чакаше с нетърпение, а аз – с още по-голямо. ;)
8.30 ч. в стаята ми се нахлува с бойни индиански викове…
- СТАВАЙЙЙЙЙ….!!! СТААААВАААЙЙЙЙЙ, МААМОООО!
Боби се промуши през новооткрита дупка в оградата в градината на съседите и не можем да си го приберем. – обяснява той на спящото ми АЗ.
Отварям едното око, докато разсъдъка ми се опитва да си поправи пътечка в дебрите на мозъка ми, погъделичвайки някоя друга мозъчна клетка.
-Стига сте се смяли! – им изсъсквам аз на същите. В момента всеки звук ми е в повече, а те наглите тръгнали да се кикотят.
След 20 часов работен ден, само 3 ч. и 30 мин сън и боен вик за тревога, единственото ми желание е да съм вписана в учебниците по физика, като „Сиракова, увладяла телепортирането в далечни галактики“.
Някъде из къщата се чува провикване:
-Остави я майка ти! Тя нищо не може да направи!
Това гласа на собствената ми майка ли беше?
В замъгленото ми от недоспиване съзнание се прокрадва следната електрошокова мисъл:
Тя наистина ли току що изрече на глас (пред собствения ми син при това), че аз, Козирога с девиз „АЗ МОГА“, не мога да направя нещо? Или просто беше нейният начин да ми хвърли ръкавицата и да ме предизвика.
Е добре… Подейства.
Точно след 5 секунди съм в градината, покатерена върху съответната ограда, за да огледам от високо обстановката. Мозъчните ми клетки вече не се кикотят а биват експлоатирани по предназначение, доколкото наличната ми енергия на може би 30% заредената ми телесна батерия позволява.
Така. Ситуацията е следната:
Бобсъна се е проврял не в коя да е градина, а в тази на съседа с бял вълк и по-малкият му йоги събрат, т.е. на съседа с двете кучета…
Алекс е пребледнял от тревога…
Майка ми е видимо в нервна криза…
Добрата новина е, че въпросния бял вълк и събратят му са затворени в друга част на градината и за сега Бобсън е цял целеничък и в безопасност, ако не броим факта, че той целеустремено лае по трето куче в срещуположната на съседската градина и се вре из храстите в опит да намери дупка и за там…
Абе представете си някой 50 кг. вчерашен пикльо, който е доста подпийнал и се прави на много отворен пред охраната на дискотеката..
Та е на такъв ми мяса и моя рошльо в момента… Дошло му е сутрешното настроение явно…
Притеглям внимателно рисковете на това да бъда арестувана за нахлуване в чужда собственост… (мммм не… Те ченгетата по това време си пият кафето и си ядат поничките… :) )и риска да се превърна в секс фантазия на съседа ми за години напред.
Тук вече риска удря горни граници.
Все пак в момента с оскъдната си пижамка, която покрива само най-важните ми части, мога лесно да бъда сбъркана с Памела Андерсън от Спасители на плажа, но вместо на плажа, спасяването ще се проведе на градински терен.
Въпреки риска, се решавам да действам, а и имам ли избор, след като животното ме гледа като теле, докато строго го викам и му обяснявам, че трябва да намери обратния път до собствената му градина.
Явно трябваше да бръкна в контакта преди да застана очи в очи с него, за да съм по мелодраматична и въздействаща, но уви пропуснах я тази процедура, докато търчах към местопрестъплението...
Нищо.
Замятам драматично на една страна дългите си руси къдри…
Извивам елегантно дългата си шия, за да преценя по-добре какво следва…
За част от секундата атлетичното ми, секси (за радост на съседа) тяло прехвърля оградата…
Това беше лесната част, нищо че оградата е към 2 метра и половина висока…
Все пак съм тренирала, тренирала… едно време докато приятелките ми се натискаха по градинките с момчета, аз си прекарвах времето катерийки гаражи, покриви на блокове, дървета и др. такива…. Всякаш съм се готвила специално за този ден.
Сега трудната част…
Боби, гледа тъпо и виновно… викам го, но той знае, че тона ми непредвещава нищо добро…
Вкаменил се е е като статуя на Микеланджело и не мърда…
Да ама е сред поле от коприва…
Ами май, май… като ми е тръгнало да си припомням детството, то и ужилването от коприва върви в пакета…
Закъде без екстри?
На моята специална личност екстрите и се предлагат в пълен пакет. :)
Нагазвам в копривата…
Съседа ми е в еуфория вече…
Това е нреговият късметлийски ден за 2018 г.
Подмладено копие на секс бомба нахлува в градината му, прехвърляйки дългите си, изваяни бедра последователно през оградата му.. (еротика на макс)…
По средата на спасителна операция е… (екшън)
В момента гази през копривата му и изрича мръсни думи… (садо-мазо еротика)…
Току що се наведе да извади злощастната пухкава топка от храстите… (Егати сексия задник!!!) ;)
Гарантирано е оставил вече кафето и е грабнал бирата… нищо, че още не е закусил…
Но да се върнем към спасяването…
Виновника най-после е в ръцете ми и го понасям обратно към оградата, докато съзнанието ми е малко заето с копривата…
Еми то пък, не боляло толкова, колкото в детските ми спомени….
Какво ги плашат толкова децата с тая коприва?
- Можеш още да изтърпиш! – ми прошепва едно игриво, мазохистичното гласче, а мозъчните клетки пак се закикотват. :)
Достигам оградата.
Подавам пухчо със засилка по косматото му дупе, за да си знае, че е съгрешил, на майка ми, която се заема да му изнася тирада за непослушание.
Не му завиждам.
А пък аз за екстаз на съседа ми, се връщам в позицията на „Грациозна блонди маца, прехвърляща голи бедра през оградата му“.
Стъпвам на собствена територия и от прозореца на спалнята се провиква едно изпълнено с възхита детско гласче:
- Казах ти, че трябва да извикаме мама! Тя може всичко!
Той, току що за СУПЕР ГЕРОЙ ли ме провъзгласи?! :)
Иеееййй СУПЕРМАМА…!!!
Та какво ви разправях за копривата, недоспиването, за вбесилото ме животинче и рисковата операция „спасяване“…?
Забравете!
Нищо друго вече не е от значение, освен едно - тази година за втори път, синът ми ме обявява за СУПЕРМАМА.
Добре започва първият учебен ден, ако деня се познава по сутринта. :)
Емоцийки да има…
Ама сега отивам да си презаредя изтощените батерии, че и супер героите имат нужда от сън,
но за приспиване ще си пусна Two Steps From Hell - Heart of Courage: https://www.youtube.com/watch?v=XYKUeZQbMF0
Заслужих си я! ;)
Айде…. Готина сряда на всички!
RSS Feed
