S. Irena
  • Моите книги
  • Моите картини
  • Отзиви
  • Медийни изяви
  • Събития
  • Благотворителни изяви

СУПЕРМАМА

9/5/2018

0 Comments

 
Picture
Сряда е… първи учебен ден за дечкото вкъщи.
Той го чакаше с нетърпение, а аз – с още по-голямо. ;)
8.30 ч. в стаята ми се нахлува с бойни индиански викове…
- СТАВАЙЙЙЙЙ….!!! СТААААВАААЙЙЙЙЙ, МААМОООО!
Боби се промуши през новооткрита дупка в оградата в градината на съседите и не можем да си го приберем. – обяснява той на спящото ми АЗ.
Отварям едното око, докато разсъдъка ми се опитва да си поправи пътечка в дебрите на мозъка ми, погъделичвайки някоя друга мозъчна клетка.
-Стига сте се смяли! – им изсъсквам аз на същите. В момента всеки звук ми е в повече, а те наглите тръгнали да се кикотят.
След 20 часов работен ден, само 3 ч. и 30 мин сън и боен вик за тревога, единственото ми желание е да съм вписана в учебниците по физика, като „Сиракова, увладяла телепортирането в далечни галактики“.
Някъде из къщата се чува провикване:
-Остави я майка ти! Тя нищо не може да направи!
Това гласа на собствената ми майка ли беше?
В замъгленото ми от недоспиване съзнание се прокрадва следната електрошокова мисъл:
Тя наистина ли току що изрече на глас (пред собствения ми син при това), че аз, Козирога с девиз „АЗ МОГА“, не мога да направя нещо? Или просто беше нейният начин да ми хвърли ръкавицата и да ме предизвика.
Е добре… Подейства.
Точно след 5 секунди съм в градината, покатерена върху съответната ограда, за да огледам от високо обстановката. Мозъчните ми клетки вече не се кикотят а биват експлоатирани по предназначение, доколкото наличната ми енергия на може би 30% заредената ми телесна батерия позволява.
Така. Ситуацията е следната:
Бобсъна се е проврял не в коя да е градина, а в тази на съседа с бял вълк и по-малкият му йоги събрат, т.е. на съседа с двете кучета…
Алекс е пребледнял от тревога…
Майка ми е видимо в нервна криза…
Добрата новина е, че въпросния бял вълк и събратят му са затворени в друга част на градината и за сега Бобсън е цял целеничък и в безопасност, ако не броим факта, че той целеустремено лае по трето куче в срещуположната на съседската градина и се вре из храстите в опит да намери дупка и за там…
Абе представете си някой 50 кг. вчерашен пикльо, който е доста подпийнал и се прави на много отворен пред охраната на дискотеката..
Та е на такъв ми мяса и моя рошльо в момента… Дошло му е сутрешното настроение явно…
Притеглям внимателно рисковете на това да бъда арестувана за нахлуване в чужда собственост… (мммм не… Те ченгетата по това време си пият кафето и си ядат поничките… :) )и риска да се превърна в секс фантазия на съседа ми за години напред.
Тук вече риска удря горни граници.
Все пак в момента с оскъдната си пижамка, която покрива само най-важните ми части, мога лесно да бъда сбъркана с Памела Андерсън от Спасители на плажа, но вместо на плажа, спасяването ще се проведе на градински терен.
Въпреки риска, се решавам да действам, а и имам ли избор, след като животното ме гледа като теле, докато строго го викам и му обяснявам, че трябва да намери обратния път до собствената му градина.
Явно трябваше да бръкна в контакта преди да застана очи в очи с него, за да съм по мелодраматична и въздействаща, но уви пропуснах я тази процедура, докато търчах към местопрестъплението...
Нищо.
Замятам драматично на една страна дългите си руси къдри…
Извивам елегантно дългата си шия, за да преценя по-добре какво следва…
За част от секундата атлетичното ми, секси (за радост на съседа) тяло прехвърля оградата…
Това беше лесната част, нищо че оградата е към 2 метра и половина висока…
Все пак съм тренирала, тренирала… едно време докато приятелките ми се натискаха по градинките с момчета, аз си прекарвах времето катерийки гаражи, покриви на блокове, дървета и др. такива…. Всякаш съм се готвила специално за този ден.
Сега трудната част…
Боби, гледа тъпо и виновно… викам го, но той знае, че тона ми непредвещава нищо добро…
Вкаменил се е е като статуя на Микеланджело и не мърда…
Да ама е сред поле от коприва…
Ами май, май… като ми е тръгнало да си припомням детството, то и ужилването от коприва върви в пакета…
Закъде без екстри?
На моята специална личност екстрите и се предлагат в пълен пакет. :)
Нагазвам в копривата…
Съседа ми е в еуфория вече…
Това е нреговият късметлийски ден за 2018 г.
Подмладено копие на секс бомба нахлува в градината му, прехвърляйки дългите си, изваяни бедра последователно през оградата му.. (еротика на макс)…
По средата на спасителна операция е… (екшън)
В момента гази през копривата му и изрича мръсни думи… (садо-мазо еротика)…
Току що се наведе да извади злощастната пухкава топка от храстите… (Егати сексия задник!!!) ;)
Гарантирано е оставил вече кафето и е грабнал бирата… нищо, че още не е закусил…
Но да се върнем към спасяването…
Виновника най-после е в ръцете ми и го понасям обратно към оградата, докато съзнанието ми е малко заето с копривата…
Еми то пък, не боляло толкова, колкото в детските ми спомени….
Какво ги плашат толкова децата с тая коприва?
- Можеш още да изтърпиш! – ми прошепва едно игриво, мазохистичното гласче, а мозъчните клетки пак се закикотват. :)
Достигам оградата.
Подавам пухчо със засилка по косматото му дупе, за да си знае, че е съгрешил, на майка ми, която се заема да му изнася тирада за непослушание.
Не му завиждам.
А пък аз за екстаз на съседа ми, се връщам в позицията на „Грациозна блонди маца, прехвърляща голи бедра през оградата му“.
Стъпвам на собствена територия и от прозореца на спалнята се провиква едно изпълнено с възхита детско гласче:
- Казах ти, че трябва да извикаме мама! Тя може всичко!
Той, току що за СУПЕР ГЕРОЙ ли ме провъзгласи?! :)
Иеееййй СУПЕРМАМА…!!!
Та какво ви разправях за копривата, недоспиването, за вбесилото ме животинче и рисковата операция „спасяване“…?
Забравете!
Нищо друго вече не е от значение, освен едно - тази година за втори път, синът ми ме обявява за СУПЕРМАМА.
Добре започва първият учебен ден, ако деня се познава по сутринта. :)
Емоцийки да има…
Ама сега отивам да си презаредя изтощените батерии, че и супер героите имат нужда от сън,
но за приспиване ще си пусна Two Steps From Hell - Heart of Courage: https://www.youtube.com/watch?v=XYKUeZQbMF0
Заслужих си я! ;)
Айде…. Готина сряда на всички!
0 Comments



Leave a Reply.

    Ирена Сиракова

    Искрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :)

    Picture

    Архив

    September 2020
    August 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    April 2016
    January 2015
    March 2014
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    September 2012
    July 2012
    January 2012
    December 2011

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.