Когато той изричаше думите „Обичам те!“ -
ей така, между другото, по навик или за да запълнят тишината помежду им –
тя ги чуваше, но не успяваше да ги почувства, дори да знаеше, че той ги чувства.
Когато обаче той й показваше със своите действия и жестове на внимание любовта си,
тя притихваше, сърцето и почти спираше да бие и цялата й душа мъркаше нежно,
като малко коте, наслаждавайки се на искренността на неизреченото „Обичам те“.
Тези негови „Обичам те“ бяха почти поравно в двете кошници на везната
и превръщаха живота й с него в романтична приказка,
подпечатана с „тук и сега“, „днес и завинаги“, „на планетата Земя“...
Тя от своя страна не харесваше да изрича своите „Обичам те“ в отговор на неговите непочувствани от нея,
но понякога от вежливост и за да му върне жеста все пак ги изричаше.
Когато нейните „Обичам те“ обаче извираха от сърцето й, бе в моментите, когато тя чувстваше,
че прелива от обич и да я изрази само с милувка, нежност, сбъднатост… й е крайно недостатъчно.
Ами да. Не й беше.
Тя искаше направо с цяло гърло да закрещи:
- “Обичам те, обичам те, обичам те… Ти, чуваш ли?! Обииичааам теееее…“,
докато прокарваше пръсти през косите му, хапеше подивяла устните му, забиваше нокти по гърба му…
Упс.. то това беше третият й вид „обичам те“…
Добре де. Разбрахте ме.
Такава си бе тя. Несдържана в емоциите си.
Но той затова не можеше да й се насити.
Заради нейната несдържаност и вулканични емоции, когато идеше реч за „Обичам те!“.
А пък тя бе вечно жадна за неговите неизказано-доказани „Обичам те“.
Все й бяха малко, дори да бяха по няколко на ден.
Ненаситница бе тя.
Все чакаше още и още и още… докато остаряваше редом до него.
Ето така минаваха дните им… измежду многото им видове „Обичам те“.
Щастливи ли бяха? Не бяха ли? Само те си знаят…
А на нас остава да се чудим, колко точно „Обичам те“ и кои -
тези които ние поувствали сме изрекли или тези, които макар и неизречени от някого сме почувствали –
ще накарат душата ни, да засияе от щастие?
П.П.
Разказвача и музата му, т.е. главните виновници, са и двамата на снимката, докато синът им, демек фотографът, запечатва през обектива едно от многото им "Обичам те". ;)
Автор: Ирена Сиракова
Фотограф: Алесандър Сираков
ей така, между другото, по навик или за да запълнят тишината помежду им –
тя ги чуваше, но не успяваше да ги почувства, дори да знаеше, че той ги чувства.
Когато обаче той й показваше със своите действия и жестове на внимание любовта си,
тя притихваше, сърцето и почти спираше да бие и цялата й душа мъркаше нежно,
като малко коте, наслаждавайки се на искренността на неизреченото „Обичам те“.
Тези негови „Обичам те“ бяха почти поравно в двете кошници на везната
и превръщаха живота й с него в романтична приказка,
подпечатана с „тук и сега“, „днес и завинаги“, „на планетата Земя“...
Тя от своя страна не харесваше да изрича своите „Обичам те“ в отговор на неговите непочувствани от нея,
но понякога от вежливост и за да му върне жеста все пак ги изричаше.
Когато нейните „Обичам те“ обаче извираха от сърцето й, бе в моментите, когато тя чувстваше,
че прелива от обич и да я изрази само с милувка, нежност, сбъднатост… й е крайно недостатъчно.
Ами да. Не й беше.
Тя искаше направо с цяло гърло да закрещи:
- “Обичам те, обичам те, обичам те… Ти, чуваш ли?! Обииичааам теееее…“,
докато прокарваше пръсти през косите му, хапеше подивяла устните му, забиваше нокти по гърба му…
Упс.. то това беше третият й вид „обичам те“…
Добре де. Разбрахте ме.
Такава си бе тя. Несдържана в емоциите си.
Но той затова не можеше да й се насити.
Заради нейната несдържаност и вулканични емоции, когато идеше реч за „Обичам те!“.
А пък тя бе вечно жадна за неговите неизказано-доказани „Обичам те“.
Все й бяха малко, дори да бяха по няколко на ден.
Ненаситница бе тя.
Все чакаше още и още и още… докато остаряваше редом до него.
Ето така минаваха дните им… измежду многото им видове „Обичам те“.
Щастливи ли бяха? Не бяха ли? Само те си знаят…
А на нас остава да се чудим, колко точно „Обичам те“ и кои -
тези които ние поувствали сме изрекли или тези, които макар и неизречени от някого сме почувствали –
ще накарат душата ни, да засияе от щастие?
П.П.
Разказвача и музата му, т.е. главните виновници, са и двамата на снимката, докато синът им, демек фотографът, запечатва през обектива едно от многото им "Обичам те". ;)
Автор: Ирена Сиракова
Фотограф: Алесандър Сираков
RSS Feed
