Раят е на Земята, за тези, които имат сетивата да го усетят

Вдишвам, издишвам…
аромата на лавандула ме омагьосва.
За миг се чувствам като горска фея,
която е полегнала в полето, за да чуе земята,
да си поговори с пчеличките, които жужат наоколо,
да се усмихне на облачетата в синьото небе
и да попее песента на вятъра,
докато слънчевите лъчи обагрят косите й в цвета на житото.
Замечтано поглеждам лилавите цветчета,
затварям очи и се отнасям за там където,
сказанията казват, че Св. Петър държи ключовете.
Полета ми ме отвежда не в окултното, а в реалността,
там където сърцето ми, забавило е своя ритъм,
за да се насладя с цялата си душа
на вълшебството и красотата на майката природа.
Връща ме в лавандуловото поле,
където аз – омагьосаната горска фея – отварям очи
и с усмивка осъзнавам, че Раят е на Земята, за тези,
които имат сетива да го усетят.

Разказвач:  Ирена Сиракова