Интервю с д-р Румен Стойчев:
Специална благодарност и огромно уважение бих искал да засвидетелствам на д-р Александър Коток, който е истинско съкровище, ако човек наистина е решил да открие Истината.
Моля, представете се накратко.
Аз съм дипломиран лекар и класически хомеопат.
Предпочитам да гледам на себе си като на хомеопат с висше медицинско образование, доколкото имам магистърски степени по хомеопатия и медицина. Като конвенционален лекар работих 12 години, след което още толкова – като практикуващ класически хомеопат.
Важна и не по-малко вдъхновяваща част от ангажиментите ми е работата по издаването на книги за хомеопатия и такива, описващи в по-общ план правилния подход към здравето, болестите и лекуването чрез издателство „ХомеоХелп”.
Какво ви накара да отречете ваксините?
Не бих се изразил точно така. Простото отричане на каквото и да било не носи нищо конструктивно в себе си.
Пациентите ми и следящите интернет страницата на ХомеоХелп са наясно с моята позиция по проблема с ваксините. Бих я нарекъл по-скоро „нестандартна”, отколкото „отричаща”.
Бих я нарекъл по-скоро „За” здравето, „За” правилния начин на живеене и лекуване, отколкото „Против” каквото и да било.
Според мен, когато подхождаме към ваксините като медицинска практика, първо трябва да отделим медицинския от юридическия аспект на проблема.
Във връзка с медицинския аспект аз държа да е ясно, че медицинската общност няма еднозначно отношение към ваксинирането като процедура, въпреки че фармацевтичните компании и дистрибуторите на медикаменти и ваксини се стремят всячески да създадат у хората впечатление, че сред лекарите съществува пълен консенсус по този въпрос.
Факт е, обаче, че мнозина лекари съвсем осъзнато не ваксинират децата си.
Факт е, че мнозина лекари не изнудват родителите да ваксинират децата си.
Факт е, в крайна сметка, че мнозина лекари не се притесняват открито да изразяват дълбоките си резерви, меко казано, срещу ваксинирането.
С други думи, хората трябва да знаят, че от чисто медицинска гледна точка ваксинирането е много противоречива практика и нейните привърженици трябва да го признаят честно пред хората.
Говорейки за юридическия аспект на ваксинирането, имам предвид неговата задължителност.
Задължителността на ваксинациите е позор за всяка държава, в която това е подкрепено със закон.
Съществува чисто научен спор по въпроса дали ваксините са по-скоро полезни или по-скоро вредни. Докато този спор е в ход, докато двете страни в него не стигнат до консенсус, законодателят не бива да взема страна в него, още по-малко да закрепва мнението си със закон.
Ако в чисто медицински аспект по въпроса за ваксинациите скоро не се очертава постигане на консенсус, то в юридически план съществуват всички предпоставки за наличие на такъв.
Или ще се спазват правата на индивида, разписани в достатъчно важни документи и на първо място в Хартата за правата на човека, или ще се нарушават.
Докато съществуват нормативи, задължаващи родителите да ваксинират децата си и такива, на база на които родители биват финансово санкционирани за своето решение, правата на индивида са грубо нарушени.
На родителите трябва да бъдат осигурени две условия:
1. Право свободно да избират да ваксинират ли децата си, или не без каквито и да било финансови последици от тяхното решение.
2. Свободен достъп до информация за и против ваксинирането и за предимствата и недостатъците на всяка конкретна ваксина.
Когато тези две условия са налице всеки родител ще взема информирано решение и ще носи отговорност за него пред детето си.
Това е правилната, демократична, човечна постановка на въпроса.
Когато мои пациенти търсят от мен съвет да ваксинират ли, или да не ваксинират децата са, аз им давам личното си мнение и ги поощрявам да вземат предвид колкото е възможно повече други мнения. Едва след това да вземат решението си. И не пропускам да обърна внимание на факта, че родителите не бива да се примиряват със задължителността на ваксинирането, тъй като това е дълбоко недемократично и най-важното – може да е за сметка на здравето на техните деца.
Разбира се, върху оформянето на личното ми отношение спрямо ваксините влияят ежедневно и чисто практични фактори. Когато един лекар види дори само едно увредено от ваксини дете, това е тежък трус за него – като лекар, като човек, като родител. А сега си представете, че виждате това десетки или стотици пъти. Слава Богу, в повечето случаи увредените от ваксини деца все пак са лечими, макар и много трудно. При тях хомеопатията успява да възстанови първоначалното им състояние на здраве. Но никак не са малко и децата, при които уврежданията са необратими. Колко деца със синдром на Уест, с разстройство от аутистичния спектър или с тежки поведенчески разстройства трябва да видите, за да си кажете, че „тук има нещо много гнило”? А ако от вас се иска и да се ангажирате с очевидно загубената кауза да лекувате едно нелечимо дете, което само преди 2 месеца е било напълно здраво, нормално развиващо се мъниче и чийто живот е бил брутално прекършен с една инжекция? На мен поне ми е много трудно да оставам верен на една доктрина, която собствената ми практика опровергава толкова категорично.
Смятате ли, че ваксините изобщо не предпазват от съответните болести?
Отговорът на този въпрос е част от разногласието сред медиците, за което споменах по-рано. Факт е, че няма ваксина, която да създава пожизнен имунитет (какъвто между другото създават повечето от болестите, които ваксините са призвани да предотвратяват). Някои от ваксинираните деца не се разболяват от съответната болест след ваксинацията срещу нея. Проваксинаторите бързат да отдадат този факт само и единствено на ваксинацията. Дали е така е действителност? Е, поне аз никак не съм убеден в това.
Организмът не реагира ли с очаквания имунен отговор при ваксиниране?
Организмът не реагира и няма как да реагира с очаквания – поне от проваксинаторите – имунен отговор. Това е просто още един пример за чисто пожелателно мислене.
Ваксините разстройват функционирането на имунната система. Това е абсолютно неизбежно.
В най-добрия случай една ваксина може да предпази детето от болестта, срещу която е насочена. На практика това не се случва винаги, дори не се случва често.
Но дори и когато това се случи, ваксината винаги създава предпоставки за активизиране на латентни болестни предразположения, т. е. те често служат като спусък на хронични болести, които са много по-трудно лечими от острата болест, която е била предотвратена.
Ето това е очакваният имунен отговор и всеки хомеопат има десетки или стотици примери за такъв тип отговор.
Мит ли е, че много от опасните болести са свити до минимум чрез ваксиниране?
Да, това си е мит, откъдето и да го погледнем. Огромен брой проучвания потвърждават без капка съмнение, че най-същественият спад в заболеваемостта от която и да било инфекциозна болест е бил регистриран преди въвеждането на ваксината срещу нея. Това е исторически и математически факт. Проваксинаторите чисто и просто експлоатират предварително създадена благоприятна ситуация, за да я обяснят с желания най-вече от тях уж позитивен ефект на масовите ваксинации. Как се постига това? С мощна и повсеместна медийна артилерийска канонада.
Например, от 1923 до 1953 година, когато започват масовите ваксинации с убитата ваксина на Salk, смъртността от полиомиелит в САЩ е намаляла с 47%, а в Англия – с 55%.
Тенденцията за намаляване на смъртността продължава и след това, но с по-бавни темпове. Съвсем очевидно е, че масовата ваксинация по никакъв начин не може да се смята за единствена, още по-малко за основна причина за ограничаване на полиомиелита.
Подробна информация по въпроса може да се намери ТУК
В Англия ваксината срещу дифтерия е въведена през 1940 година, но масовото ваксиниране започва едва през 1945-46 година. Смъртността от дифтерия в тази държава е спаднала от 34 на 100 000 деца през 1901 до 2 на 100 000 през 1941. http://childhealthsafety.files.wordpress.com/2009/01/us-uk-diphtheria-1901-1965.gif
От края на ХIХ век до средата на ХХ век смъртността от коклюш е намаляла с 90% в САЩ, Англия и Швеция. В средата на ХХ век, когато се появява ваксината срещу коклюш, само едно от децата, заболели от тази болест във Великобритания е умирало. (Александър Коток, «Ваксините – Въпроси и отговори за мислещи родители»
Идентични са графиките на заболеваемостта и смъртността при всички други инфекциозни болести.
Няма да се разпростирам много, но съществуват достоверни данни, че през последните десетилетия у все повече заболели от полиомиелит се открива не див, а ваксинален щам на вируса. Това означава, че ваксинацията не само не понижава заболеваемостта, а напротив – подържа я.
Дечицата в бедна Африка, например, боледуват от инфекциозни болести, не защото не ги ваксинират, а защото нямат чиста вода за пиене и за миене, а селата, в които живеят, нямат канализация. Защо не събираме парички за чиста вода и нормална канализация? Защото много скоро след това заболеваемостта и в Африка би паднала драстично и би лъснало колко излишно е натам да пътуват кораби, натоварени с ваксини, фигуративно казано.
Как се минимизираха случаите на едра шарка, не стана ли чрез ваксиниране?
Не аз, историята отговаря с „Не” на този въпрос. Между другото, историята на ваксинацията срещу едра шарка е класическа инсинуация и е пълна с шумни провали, което е доста показателно. Информацията за тези провали е напълно достъпна за всички, трябва само да бъде прочетена. Въпросната история беше прекрасно преразказана от д-р Александър Коток на нашия Първи Семинар по Хомеопатия за Майки, провел се в Добрич през април. Лекцията на д-р Коток на този семинар е изключително важна в много направления, ето защо ХомеоХелп я издаде на DVD, което вече е достъпно за всички заинтересовани родители.
И като споменах факти, ето няколко от най-демонстративните. Най-тежката в историята паневропейска епидемия през 1871-72 поразила европейските страни с най-висок ваксинационен „обхват” – Англия, Италия, Германия. От друга страна, в страни, в които въобще не е имало задължителни ваксини против едра шарка през цялата им история или са я имали в течение на много малко време (Австралия, Швейцария), хората почти не страдали от тази болест. Известен е примерът с английският град Лестър, в който след епидемията през 1871-72 година гражданите, в нарушение на тогавашните закони, решили да се откажат от ваксините в полза на санитарно-хигиенен контрол. Лестър останал най-малко „ваксинираният” английски град, славещ се и с най-ниската заболеваемост от вариола.
Още един много показателен епизод, разказан ни отново от д-р Коток. След като посетил Индия, граф Морли съобщава пред Камарата на общините в Англия, че през периода 1877-1906 в Индия са регистрирани 3 344 325 смъртни случаи от вариола, освен това всички починали вероятно са били ваксинирани, тъй като ваксината била задължителна по закон. От друга страна, по думите на графа, във всяка част на Индия, където се прекратявали ваксините и се въвеждали строги санитарни мерки, вариолата веднага изчезвала и това правило нямало изключения.
А за полиомиелита? Освен поради ниска хигиена, той се предава и по въздушно капков път, ваксината не предпазва ли?
Преди малко загатнах каква е ситуацията с полиомиелита. Нека поразкажа още малко, но предупреждавам, че всички, които приемат на юнашко доверие версията за „полезната” ваксина срещу полиомиелит може да бъдат леко разтърсени. Истината е, че циркулиращите ваксинационни полиовируси избутват „дивите” полиовируси. И ако циркулиращите ваксинационни полиовируси бяха «добрите», щеше да е чудесно. Само че не е така.
Основният проблем е в това, че на полиовирусите е присъща голяма изменчивост. Малка мутация – и „съвършено безопасната ваксина” става смъртоносна. Епидемия от полиомиелит, предизвикани от мутирал полиомиелитен вирус, са регистрирани през 1988 година в Египет, през 2000 година на карибския остров Еспаньола, ако трябва да се огранича само с няколко. Дори съществува специална диагноза за тази болест - ваксинационно-асоцииран паралитичен полиомиелит (ВАПП). В Русия всяка година се регистрират от 8 до 16 случая на ВАПП при деца на възраст до 14 години, които са били ваксинирани скоро с жива полиоваксина или са били в контакт с ваксинирани. Моята идея за «предпазване» се различава доста от тази картина.
Вирусите са инактивирани, кое в съдържанието на ваксините е притеснително и опасно?
Първата и най-опасна съставка на всички ваксини са самите бактерии и вируси, съдържащи се в тях. Колкото и да са атенюирани, както и да са преработени, те не могат да загубят качествата си на дразнител за имунната система. И ако приемем, че във вида, в който присъстват във ваксините бактериите, вирусите, токсините или остатъци от тях наистина могат да предизвикват образуване на антитела, много по-важна последица, която не бива да се забравя е, че много от тези активни агенти вече са във вид, в който стават неуловими за имунната система при първата й среща с тях. Те, така да се кажа, успяват да измамят и да заобиколят стражевите ни постове, навлизат в организма и след време техни белтъчни молекули вече стават част от тъкани на организма. И когато в един момент имунната система ги разпознае като чуждородни белтъци, тя атакува цялата тъкан. Така се поставя началото на автоимунни болести, пред които съвременната медицина си остава, за жалост, безпомощна като пеленаче.
И на второ място, което в никакъв случай не означава, че са по-малко опасни, идват ужасните токсични вещества, съдържащи се във ваксините. Някои от тях се използват като консерванти, други са остатъци от химикали, използвани в процеса на производство на ваксината, но всички те действат токсично и това не може да бъде отречено.
Например, алуминий се съдържа във ваксините Diftet, Engerix, Euvax, Imovax, Pentaxim, Prevenar, Priorix, Tetadif, Tetraxim. Живак се съдържа в Diftet и Euvax. Формалдехид се съдържа в Imovax, Pentaxim, Tetraxim. В Priorix има следи от неомицин.
Какво предизвикват доказано опасните съставки в тях в краткосрочен и дългосрочен план?
Алуминият е тежка невротоксична отрова. Той понижава интелектуалния капацитет и способността за обучаване. Има данни, че алуминият предизвиква свръхактивиране на глиалните клетки на мозъка, което може да доведе до освобождаване на големи количества глутамат и хинолинова киселина, действащи разрушително на мозъка. Отлаганията на алуминий могат да станат причина, например, за хронични заболявания на мускулите (миалгии), които се поддават много трудно на лечение и е възможно да играят роля в развитието на множествена склероза. Oсвен непосредственото токсично влияние върху нервната система, алуминият може да играе важна роля при развитието на хронични автоимунни болести.
Живачното съединение мертиолат (натриев етил-живачен салицилат) прониква през кръвно-мозъчната и плацентарната бариера, което води до високо съдържание на живак в тъканите, включително мозъка. Влиянието на живака върху мозъчните клетки предизвиква в тях промени, които се проявяват с картините на деменция и болест на Алцхаймер. Все по-основателни са предположенията, че именно живакът е и една от причините за развитието на разстройства от аутистичния спектър.
Не стига и това, но неотдавна чрез изследвания беше демонстрирана синергичната токсичност на живака и алуминия, т.е. взаимно усилване на токсичните им ефекти.
Присъствието на алуминий рязко увеличава количеството на умрелите нервни клетки под въздействието на тимеросал (друга живачна сол, използвана във ваксините като консервант).
Формалдехидът е достатъчно популярен. Той е всичко друго, но не и нещо, от което организмът на децата ни има нужда.
Колко и какви количества токсични вещества всъщност приема бебето до първата си годинка чрез ваксини?
Трудно ми е дам абсолютно точен и изчерпателен отговор на този въпрос, доколкото аз съм практикуващ хомеопат, а не изследовател.
Но по данни от световната мрежа още в първия ден от живота си мъничкото новородено получава 250 микрограма алуминий с ваксината срещу хепатит В. До навършването на 2 месеца в неговия организъм се вкарват общо от 295 до 1225 мкг алуминий в зависимост от това колко ваксини реално са му направени. Това при положение, че като токсична доза на алуминия се сочи 10-30 мкг.
Бих искал да обърна внимание върху един, според мен, многозначителен факт. При цялата мощ на медицинската наука, на практика няма проведени изследвания какви са токсичните дози на алуминий и живак за малките деца. Поне на мен тази липса никак не ми изглежда случайна.
Говори се много за връзката между ваксините и аутизма, а едно престижно медицинско издание в САЩ излезе наскоро с изследване в тази насока. Вашето мнение и наблюдения?
Това далеч не е единствената и дори не е най-силната публикация в тази връзка. Данни за причинно-следствена връзка между ваксините и аутизма има в изобилие, това е океан от информация, огромна част от която е напълно достоверна. Като се има предвид незрялостта на кръвно-мозъчната бариера при дечицата на възраст до 1 година – а това е годината, през която те са буквално бомбардирани с ваксини – никак не е трудно да се приеме, че всички токсини, съдържащи се във ваксините, проникват директно в мозъка. И не само токсините. Полиомиелитните вируси, вкарвани в организма на двумесечното бебе с първия прием на Pentaxim, могат напълно безпрепятствено да достигнат до мозъка. И го правят. Дали само имунитет създават там?
И сега си представете следните ситуации.
5-месечно бебе се развива прекрасно. Поставя му се Pentaxim и след 10 дни до започва да прави големи епилептични припадъци. Интелектуалното му развитие се връща на нивото от преди 4 месеца. То спира да си играе, спира да се усмихва. След месец му е поставена диагноза синдром на West. Скенерът показва тежка атрофия на мозъчната кора.
3-месечно бебе все още не си повдига главичката, когато лежи по корем. Въпреки това му се прави Pentaxim. Веднага след нея става унесено, постоянно спи, хленчи, вдига температура 38.2. Лекарят, поставил ваксината, насочва майката към невролог.
Дете на 13 месеца се развива проблемно. Въпреки това го имунизират редовно и на 13-ия месец му поставят Priorix. Незабавно започва тежък регрес в развитието на детето. След няколко месеца вече му е поставена диагноза аутизъм.
Това са мои случаи. За мен не е трудно да събера две и две. Но във всички тези случаи педиатрите отсъждат: 1. Няма връзка с ваксината. 2. Не знам какво му е на детето, но се надявам да му мине. 3. Дори и да не му мине, да знаете, че не е от ваксината.
Предложете ми какво друго мнение да си съставя, освен че ваксините са причина за тези ужасии.
Нужна ли е алтернатива на ваксините? Как да се предпазим или преборим с болести като полиомиелита, например?
Ваксините нямат нужда от алтернатива. Добра семейна атмосфера, отглеждане с много любов, правилно хранене, много движение, немедикаментозно лечение на появяващите се здравословни проблеми – това е напълно достатъчно за едно дете да се развива правилно.
А борбата с полиомиелита, хепатита и пр. може да завърши с успех само с добра обществена хигиена.
Друг често срещан страх сред родителите е тетануса. Знаем, че при нараняване се прилага тетаничен анатоксин, а за неваксинирани и противотетаничен серум, какви са алтернативните им варианти?
Опасността от заразяване с тетанус, макар и различна от нула, е силно, силно преувеличена. Малката хирургия и хомеопатията предлагат отлична алтернатива на ваксинацията срещу тетанус, тетаничния анатоксин и противотетаничния серум. Щателна първична обработка на раната, изключваща развитието на анаеробни микроорганизми и едно от хомеопатичните лекарства Arnica, Hypericum и Ledum – което е най-показано при конкретния пострадал – могат да сведат риска от развитие на тетанус до нула.
Как стои въпросът със задължителния характер на ваксините в Европа?
В много от напредналите държави ваксинирането е с препоръчителен характер. В някои броят на задължителните ваксини е силно ограничен.
Ето какво четем в сайта http://svobodenizbor.bg
„Държави, в които плановите имунизации не са задължителни: Германия, Холандия, Люксембург, Великобритания, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Португалия, Австрия, Финландия, Швеция, Швейцария, Норвегия, Кипър, Естония, Литва и Латвия.
Държави със задължителни планови имунизации: Чехия, Унгария, Полша, Италия, Румъния, Словакия, Словения, Малта.
В Белгия е задължителна само ваксината против полиомиелит, във Франция – тeзи срещу дифтерия и тетанус и полиомиелит.
В световен мащаб задължителните имунизации все още са практика в държави като Куба, Китай, някои бивши съветски републики, както и в някои страни от Африка и Южна Америка.
В САЩ имунизациите също са задължителни, но местното законодателство на всеки щат допуска изключения по религиозни и/или лични причини, с което де факто може да се направи легален отказ от ваксинация.
В Русия действащият в момента Закон за имунопрофилактика на инфекциозните болести също допуска легален отказ от ваксиниране.”
На този фон картината в България не говори никак добре за нас като държава и като общество.
Какво бихте искали да кажете в заключение?
Много се надявам читателите ви да разберат, че по-особеното ми мнение произтича от простия факт, че аз практикувам хомеопатия, единствено защото тя ми дава възможност да бъда максимално близо до Хипократовата клетва с нейния основен постулат „Първо – Не вреди!”
Човечеството е съществувало преди появата на фармацевтичната индустрия и се надявам да просъществува и след нейния упадък. Аз съм се родил човек, после съм станал лекар.
Избирам да съм по-близо до хората, отколкото до фармацевтиката, която за жалост узурпира все по-агресивно медицината като наука.
А хомеопатията ми помогна да разбера защо всъщност съм станал лекар. Това е всичко. Много е просто.
И още нещо – здравето на децата е ангажимент на родителите. Никой родител не може – каквито и оправдания да си намира – да прехвърли тази отговорност върху друг, включително и върху лекарите.
Защото когато едно дете заболее от хронична болест, лекарите идват и си отиват, но детето и неговата болка остават при родителите.
А във все по-силно комерсиализиращия се свят грижата за децата изисква много повече информираност и много по-сериозен подход към отговорността ни на родители.
Източник: http://homeohelp.eu/bg/rumenstoichevsblog/385-vaksinite-kakvo-ne-znaem-za-tyah-.html
КНИГИ:
Ваксините - геноцидът на третото хилядолетие - превежда се
Divided Legacy - засега без превод
Autism; Beyond Despair - CEASE Therapy - засега без превод
Horrors Of Vaccination Exposed And Illustrated - засега без превод
What If Everything You Thought You Knew about AIDS was wrong - засега без превод
The Virus and the Vaccine - засега без превод
The MD Emperor Has No Clothes - засега без превод
Vaccine Epidemic - засега без превод
Dissolving Illusions - засега без превод
The emperor wears no clothes - засега без превод
» Приемливи вреди?
» Природният отговор за рака
» Phoenix Tears - историята на Рик Симпсън
» Какво не казва лекарят ви за детските ваксинации
» Убийство с Инжекция
» Доказателство за вреда от ваксините
» Капаните на фармацевтиката
» Когато лекарят греши
» Книга за ваксините
» Медицинската мафия
» Ваксината "А"
» Невъзможното излекуване
» Ракът - да оцелееш извън матрицата
» Лекарски грешки
» Енергични за цял живот
» Непреведени книги
» Изстрел в мрака
Ваксинация социално насилие и престъпност. Медицинско нападение върху американския мозък от Харис Л. Култър |
Филми за ваксинитеНаправете информиран избор » Ние не ваксинираме
» Кръгла маса на тема ваксини - заслужава си всяка минута!
» Д-р Менделслон говори за бременност и Ултразвук
» Сигурността на ваксините - престъпление срещу човечеството
» Jane Buergermeister - тероризъм с ваксини
» Пандемичната ваксина за свински грип и новият световен ред
» Пощадени числа - спор за ефекта и действието на ваксината против рак на шийката на матката
» Болен заради ваксиниране
» Фармацевти настояват за нетествани противогрипни ваксини
» Неваксинираните деца са по-здрави от ваксинираните
» Ваксинации на сляпо
» Разкрития за живака - 93 мин
» Физиология на манипулацията
» Аутизъм
» Камелия - за ваксините
» В началото беше светлината
» Д-р Петър Глиден - медицината е третата причина за смърт
» Войната с ваксините
» Война срещу здравето
» Истината за ваксините
» Ваксинирайте ги
» Анита Петек Димер - ползи и вреди от ваксините
» Отбягване на лечението
» Ваксинации - убийство с инжекция
» Ваксинирана нация
» Петте биологични закона
» Общото благо
» Петър Найденов: ваксините - рискове за здравето
» Безопасни ли са ваксините
» Петър Найденов: какво представляват миазмите
» Трябва да поговорим
» Смъртоносна инжекция - историята на ваксинирането
» Гала - за ваксините с д-р Папазова
» Ваксините - ползите, рисковете, изборът
» Маркетинг на лудостта
» Аутизъм - Произведено в Америка
» Репорт за рака
» Атанас Гълъбов - Еко Арена
» Интервю с Александър Василев по НОВА ТВ
» Още нещо за ваксините с Ангел Кунчев и Александър Василев
» Майка твърди, че синът й умира, след като е ваксиниран
» Ваксина използвана при децата предизвиква увреждане на мозъка
» Ерик Нанстийл - ваксините причиняват аутизъм
» Строго секретно - ваксината на страха
» Ваксинации?
» Д-р Рене Токо по Charlestons WLCN
» Мери Токо по Charlestons WLCN
» Д-р Андрю Уейкфилд в свои думи
» Мери Токо в сутршните новини
» Как живакът убива невроните и води до дегенерация на нервите
» Д-р Атанас Гълъбов - какво не казват за ваксините
» Д-р Атанас Гълъбов - какво не казват за ваксините
» Д-р Кенет Столър от Американската педиатрия говори за живака и връзката му с аутизъм
» Майка говори за вредата от ваксините
» Ваксини от абортирани човешки фетуси
» Истината за Полиомиелит
» Грип и ваксини за грип
» Случаят Мая - тъмната страна на ваксините
» Бизнес със страха с Валентин Фъртунов
» Видеоклипове с пострадали от ваксините
» Какво причиняваме на децата и на планетата ни
» Геноцид на народите. Стерилизация с ваксини.
» Стерилизация с помощта на ваксините
» Какво има във ваксините
» Alfa - ataka с Атанас Гълъбов
» Истината за Тетанус
» Деница Гаджева от АТАКА
» Ваксините - правото на информиран избор
» Причинени от ваксини болести
» Заговорът на монополите срещу здравето
» Преди лекарствата - бизнесът с болестите!
» Ваксина против РМШ с Анита Петек
Акценти» Имунитет след ваксинация
» Адювантни ваксини
» Теорията за антителата
» Ученият, който разви имунологията
» Имунизационен календар
» Следи от живак във ваксините
» Вредите от ваксините
» Медицинската мафия
» Декларация за отказ от ваксини