Отишла девойката на брега на морето. А морето й рекло:
- Девойко, ти която притихнала си пред магията на вълните и омагьосана гледаш как се разбиват във скалите, знаеш ли девойко как живота си, така да изживееш, че и след теб в таз земя, зрънце вълшебство да посееш?
- Ех моренце, ех братленце, живота си го живея, както мама ме научи :
да не подценявам силата на прошката; да бъда тактична; никога да не отблъсквам някому умишлено; преди да съдя, да изслушвам и двете страни; да бъда любезна и с познатия и с непознатия;да не забравям, че добротата докосва сърцата на всички; да не губя време, когато ми хрумне добра идея - възможно е току що и на някой друг да му е хрумнала същата -успеха спохожда, онзи, който е по-целеустремен; да търся добрия шанс, а не сигурност;
да обичам, щом сърцето ми го иска. – изрекла без дъх да си поема девойката.
- Ех девойко, ех тракийко, хем простичко, хем дълбоко… Каква умница е твоята майка.
Тя магията на теб е предала. Ти към нейната и твоята мъдрост добави и с твоето чедо някой ден я сподели. – завещало разумно морето.
Обърнала се девойката и рекла да си върви… Две крачки извървяла, пък се спряла… Върнала се на брега на морето. Ръцете си в две шепи допряла, и в тях, колкото може, морска вода събрала. Умила си с нея лицето и на морето благодарила задето, с нея то споделило мъдрост от дълбините и й вдъхнало от силата на вълните. После се врекла и пред морето и пред сърцето и тя зрънце вълшебство след себе си да посее, в ума на детето, чийто живот, като слънце й било писано да огрее.
Автор и фотограф: Ирена Сиракова
Снимки от Черно Море, България, някъде м/у Лозенец и Арапя
- Девойко, ти която притихнала си пред магията на вълните и омагьосана гледаш как се разбиват във скалите, знаеш ли девойко как живота си, така да изживееш, че и след теб в таз земя, зрънце вълшебство да посееш?
- Ех моренце, ех братленце, живота си го живея, както мама ме научи :
да не подценявам силата на прошката; да бъда тактична; никога да не отблъсквам някому умишлено; преди да съдя, да изслушвам и двете страни; да бъда любезна и с познатия и с непознатия;да не забравям, че добротата докосва сърцата на всички; да не губя време, когато ми хрумне добра идея - възможно е току що и на някой друг да му е хрумнала същата -успеха спохожда, онзи, който е по-целеустремен; да търся добрия шанс, а не сигурност;
да обичам, щом сърцето ми го иска. – изрекла без дъх да си поема девойката.
- Ех девойко, ех тракийко, хем простичко, хем дълбоко… Каква умница е твоята майка.
Тя магията на теб е предала. Ти към нейната и твоята мъдрост добави и с твоето чедо някой ден я сподели. – завещало разумно морето.
Обърнала се девойката и рекла да си върви… Две крачки извървяла, пък се спряла… Върнала се на брега на морето. Ръцете си в две шепи допряла, и в тях, колкото може, морска вода събрала. Умила си с нея лицето и на морето благодарила задето, с нея то споделило мъдрост от дълбините и й вдъхнало от силата на вълните. После се врекла и пред морето и пред сърцето и тя зрънце вълшебство след себе си да посее, в ума на детето, чийто живот, като слънце й било писано да огрее.
Автор и фотограф: Ирена Сиракова
Снимки от Черно Море, България, някъде м/у Лозенец и Арапя
RSS Feed
